Есента на патриотичния туризъм в Копривщица

Дългият уикенд за Съединението изненада с твърде прохладни вечери и сутрини в в разлато разположената и уж полупланинска Копривщица. След десетилна пауза от последната гимназиална екскурзия до "града на Първата пушка", вече сме позабравили, че надморската височина на прочутия още от отоманско време "алафранга"-градец е над 1000 м.

В една от многобройните къщи за гости с традиционно голям, окичен с есенни цветя двор, покрай напътствието на бабката-хазайка как се пише на латиница паролата за "WiFi", намирам в шкафа на старинно реставрираната стая голям формат книга за Копривщица от времето на "развития социализъм".

Днешните наименования на семейните хотелчета и къщи за гости в Копривщица като че ли са се отдалечили от възрожденския "аристократизъм" на тукашните чорбаджии, защото безбройните грозни електрически стълбове са окичени с банални фирмени табели за местата за настаняване и само схлупената кръчма "Първата пушка" черпи от историята краеведчески бонус за туристическия продукт.

В центъра на Копривщица, къщата на благотворителката Лейди Стратфорд (след Април 1876 г.) днес е приютила кабинета на местно "джи пи" и съпътстващата медицинска лаборатория.

Самият емблематичен "мост на Първата пушка" под някогашния конак сега изглежда като древнотракийските разкопки на проф. Овчаров. Най-вероятно местният кмет не минава наоколо дори когато е трезвен, защото и най-упоритият турист-родолюбец не би се справил с огромните хендеци.

Ученици от казалъшката Национална художествена гимназия са насядали, за да рисуват, покрай пълното с боклуци деренце, останало от историческата "Бяла река". След упоритата ни препирня рошавите им преподаватели се съгласяват, че художество трудно се учи насред разхвърляните в бившата "река" бутилки от бира. По-киприте девойки-рисувачки са насядали с чипсове и цигарки под паметника на Тодор Каблешков и само най-засуканата успява да назове името на апостола-железничар.

В самата къща-музей леля Гана ни оставя да си мислим, че е празнично закъсняващата уредничка-екскурзоводка и, като обругава наред текущата безработица и несигурната "временна заетост", моли да накараме кмета да включи в някоя европрограма поне една тоалетна за обхода на 5-те къщи-музей, дори с цената на левче увеличение на общия билет от 5 лв.

Неизменната за всеки БГ-туристически обект продавачка на "боров мед" обсажда някогашната чорбаджийска порта с найлоновите си торбички, докато на съседния дувар нейна колежка кичи ръчните си дантели. Преобладаващата група уикенд туристи са от "третата възраст" и може би заради това само в една кръчма в центъра на градчето в събота вечер се поизвива обичайната БГ-чалга, а иначе нощта е безспорно наспиващо тиха.

Сутринта, преди отварянето на уморената сувенирна чаршия, главната атракция са лакомите банички на Пламен, който смело ги продава с 30% по-скъпо от микровълновата конкуренция. Съседната баничарница обаче го изпреварва  в сегмента на биволско кисело мляко с картинка на автентичен американски бизон. Трактори, палети с тухли, купища букови дърва за зимата, кукуригащи петли до автентична БГ-кочина с истинска свиня - всичко това е особена екзотика, която подхранва надежда, че славната Копривщица ще надживее и тази криза, въпреки смразяващия спад на постоянното й население.

Стигнал до 10 000 хиляди жители през чорбаджийското отоманско време, след Освобождението през 1878 г. градът е преживял няколко изселнически (към столицата и други по-големи градове) вълни, особено за "заслужилите поборници" от 1876, 1878, 1885, 1923-25, 1944. Въпреки отлива на младото и образовано население в следосвобожденската епоха, градът си пази гимназията, а "ванкашните" (така местните наричат пришълците-инвеститори) покрай новопостроените стилни хотелчета май нямат друг ход, освен да не се съобразяват с традициите. Днес постояно уседналото  население на Копривщица вероятно е около 1500 души, а легловата база за туристи е около същата цифра и дава облик на стопанския живот.

Реституираната след 22 години съдебни дела "Ослекова къща" е отворена за голяма варненска група точно навреме. За 2 лв. билет "две в едно" (вход+екскурзовод) млад съсобственик с фамилия Каблешков делово тълкува единствено пожалените при "връщането" стенописи. Младият копривщенец е студент по информационни технологии в София и не вижда защо да си нямат днешните Каблешковци фамилната "Ослекова къща"-музей, така като в Банско си имат "Шато Вапцаров".

Бащата-реститут засега има безплатна лъскава листовка "Културен туризъм" от европроект на министерството на икономиката и туризма и пита къде в София да отпечата по-евтини проспекти за бъдещия частен музей.

Копривщенецът вярва, че един ден покрай евробонусите за поредния хотел на "ванкашни" ще се намерят и пари, за да може безкрайните електро- и телефонни жици да се вкарат в започнатото още по времето на соца изграждане на подземна инфраструктура, както се полага на всеки град-музей. Любезно ни информира, че следващото издание на световноизвестния Национален фолклорен събор в Копривщица е през 2015 г. Вярно било, че освен оредяващите ученически екскурзии и автотуристите идващи за уикенда, железопътните линии до София /под 100 км/ и Пловдив са шанс туристопотокът да не намалява, стига БДЖ да запази отстъпките за групи, да увеличи скоростта на влаковете и да осигури елементарни удобства за пътниците.

Така че, ако ви притиска кризата, пробвайте есенен уикенд до Копривщица с БДЖ - частната квартира започва от 12 лв. за легло, перфектните банички на Пламен са по 1,50 лв. за първите три бройки, биволското мляко с американски бизон на картинката е по 2 лв. Родолюбивата традиция няма цена все пак, нали...

Текст и снимки: екип на Инфотуризъм.нет