Докато чакаме обещаните туристи от Индия

В края на юни, освен призива на премиера Борисов да си прекараме лятната почивка в родината, известен оптимизъм за преодоляване на многоликата криза в туризма дава тази част от Слънчев бряг, която е на юг от река Хаджийска. С прекрасни все още небетонирани дюни и с панорама (естествено само от плажа!) към провлака на Стария Несебър.

Разностилните многоетажни архитектурни приумици (от умилителния „бароково-сецесионен” миш-маш с гипсови фасадни статуйки, през американския кич от 30-те и айтоската визия за испанския Гауди до плахите опити за реставрация на строителни реликви от соца) са някак си „обединени” от разумни ценови равнища, както и от наличието на чистота и зеленина, нетипични за уж най-добрите за живеене български градове.

Десетките хотели и апартаментни блокове - по няколко  с объркващо еднакви имена (в цялата курортна агломерация има 6 броя ”Диамант”-и например), почти на всяко кюше разполагат с разточителен климатизиран супермаркет (цените там през юни са с около 30-40% над тези в София).

Многобройни са и „баничарниците” между тях (викат им „пекарни”), където баничките са също така мазни и студени като в столицата, със същите цени, та дори и с „детски” размери („хапки”) за по 50 стотинки. Пред входа на всеки втори хотел има монетни автомати за редичко кафе за 40-60 стотинки, а в редица супермаркети го църкат за същата цена и от ръчни кафеварки в промоционални кокетни екочашки с надпис ”тероарно кафе”, каквото и да означава това. За първите български летовници в тази приятна градска част, особено ако не са се престрашавали да дойдат в Слънчев бряг през последните 5-10 години, прави впечатление колко любезни и дискретни са и румънските „тротоарни акордеонисти”, и етнобългарските кавалджии, и приседналите сред тротоарните храсти, кърмещи матрони.

В очакване на индийския „туристически Годо” от Боливуд, усмихната блондинка от нашата северозападна Монтана, с блестяща индуска точка на челото, дискретно приканва в празния засега индийски грил-ресторант „Бомбай”. Пояснява, че е дошла на Слънчев бряг с натрупан в Лондон опит. Вечерта  непретенциозният на външен вид български „квартален” ресторант на спирка ”Стадиона” приятно ни изненадва с асортимент, вкус и обслужване на цени като край езерото в софийския комплекс „Дружба”.

Поне засега през юни тълпите „временно заети” в туристическото обслужване в тази доста приемлива част на Слънчев бряг видимо превъзхождат по брой редящите се за банички източноевропейски чужденци със собствени апартаменти в курорта, вероятно изкупени на безценица от разочаровани от инвестицията си британци. Неделя сутрин още в 8 ч. група спретнати в служебна униформа етнобългарки поемат с традиционните ориенталски метли из многобройните градски улици на комплекса. Вероятно и заради дъждовния юни навсякъде зеленината е окуражаващо свежа.

От сегашната „първа линия” хотели през дюните към плажа водят дървени пътеки, все едно си в американския курортен град Атлантик сити, а пред скромната „безплатна пясъчна зона” (до 200 кв. м - претъпкана още в 9 ч.), се е ширнала предизвикателна „Српска скара-рощиль из Прокуплье”. Чадърите и шезлонгите в платената зона са по 8 лв., а в импровизираните барачки-тоалетни входът е по 1 лв., докато целодневен паркинг за колата е само 10 лв.

Така и не разбрахме със сигурност дали в разгара на сезона има официална забрана да се лежи безплатно на завет и по пясъчните дюни. Факт е, че повечето дошли през юни чужденци предпочитат хотелските басейни пред сравнително далечната плажна ивица. Закътан хотел до самите дюни пред плажа предлага стаи с изглед към басейна с „ол инклусив” за по 40 лв. на човек, макар храната да е на ръба на калорийния минимум за младежкия лагер с футболисти от ”Искра”-Казичене, които патриотично не са отишли на подготовка в Анталия.

Изглежда, че колкото е по-кооперативен и любезен даден представител на „обслужващия персонал” толкова  по-голяма е вероятността да е или постсоциалистически източноевропейски „гастарбайтер”, или „съкратен” от чужбина нашенец-гурбетчия. Така испаноговорящ кюстендилец-спасител (р. 1993 г.), като дете расъл в Аржентина докато майка му - медицинска сестра не загубила спестяванията си в тамошното КТБ, сега се труди в комплекса за 800 лв. заплата, но усилено заляга над английския с надежда да потърси по-добри възможности извън България. Респектиращо строг е бай Иван (77 г.) - портиер на пълен с чехи хотел, който се представя за ветеран-основоположник на „TUI”-туризма в Несебър. Макар и с 12 г. супермаркетна търговия зад гърба си, намръщен софиянец от ”Обеля”, на въпроса ни как се нарича тази сравнително привлекателна суперурбанизирана зона зад рекичката Хаджийска, неласкателно я кръщава ”Фекална”. Разбираме, че приключва с бизнеса си тук, защото не вървял както преди. Всъщност се оказва, че не издържа на конкуренцията на съседния супермаркет, стопанисван от порасналите деца на собствениците, които при това са се научили на курортна приветливост и любезно обслужване от кратко обучение в чужбина.

Друг усмихнат 17-годишен бургазлия-полиглот, едновременно спасител и охранител на хотелски басейн, обогатява познанията ни с международен термин „milf” (мек превод - „ майка, с която бих танцувал”). Този младеж - Виктор, определено ни внушава впечатлението, че именно чуждестранните  майки с по 1-2 дребни дечица и бдителна свекърва наоколо ще победят кризисния спад на рускоезичен туристопоток, който досега формираше пазара на Слънчев бряг.

Отделно, добре организираните в хотели детско-юношески лагери, където почиват русначета от по-богатите Санкт Петербург и Москва (1000 евро за 11 нощувки „олинклусив” вкл. чартърния полет, аниматори и треньори), в едно по-мирно бъдеще със сигурност ще върнат към тези летни спомени порасналите вече деца, станали част от тамошната „средна класа”.

Освен няколкото вече наложили се на пазара с такива „лагери” местни туроператори, оказва се, че и софийската „Нестия” още от 1992 г. самоотвержено прави международни детски фестивали в Несебър, Свети Влас и до самия хотел ”Кубан” в центъра на Слънчев бряг. Миротворчески и пазарен оптимизъм вдъхва упорството на собственика Станков да събира на една сцена деца от Украйна, Русия, Полша, Грузия и България, а вечер след концертите придружаващи педагози да им редуват „детска дискотека” (точно до 22 ч. по „московското време”) с „Дельо хайдутин”, „Чита-грита” (от култовия грузински соц-филм ”Мимино”) и нови, „невоенни” младежки руски песни на китара.

Сигурно е, че повече слънце и внимателно туристическо обслужване биха допринесли именно щъкащите в по-тихата южна част на Слънчев бряг чуждестранни деца с майки, баби и пост-пионерски лагерни ръководители да приближат завръщането и на платежеспособните татковци в близко бъдеще.

И понеже сме скептици как чиновниците от Министерството на туризма ще докарат тълпи туристи от Индия, нека се вгледаме в толерантното съвместно съжителстване дори на различни религиозни храмове по нашето Черноморие.

Предвидлив хотелиер на южната главна улица в Слънчев бряг е подпрял от едната страна търговския си център и хотелска част с кокетна православна църквичка с обява на вратата й, че търси камериерки. Недалече от него пък има евангелистки храм. Католическият „Орден на малките братя капуцини”, освен с изнесени във виртуална зала в Стария Несебър вечерни („apres-plage”) литургии, с  цветна брошура на английски език и уебсайт дава допълнителна информация как се съчетават духовност и здравословна ваканция.

Пак в южния край на Слънчев бряг, в подстъпите към Несебър, сирийски лекар-инвеститор е построил един от 10-те най-големи аквапаркове в Европа с плъзнали навсякъде безплатни шарени автобусчета, които събират из курортния мегаполис баби, дядовци, внучета и младежи при гъвкави цени за вход според ръста на малчуганите - до 12/14 лв. за половин ден, и 28 лв. за възрастни.

Дори на 40 см дълбочина в колоритните басейни, рекички и под тръбите-водни пързалки бдят чаровни какички-спасителки, а възпитаната полиглотска охрана на входа прави щателна проверка на багажите за непозволени и опасни „предмети” при пълна забрана за внасяне на храни и напитки.

В джи-пи-ес ерата на скъпарските „айфони”, строителният Вавилон на Несебър-Слънчев бряг-Свети Влас  става по-достъпен и с помощта на удобна и подробна джобна карта, каквато все още раздават в доста хотели. Местният Туристическо-информационен център (ТИЦ) дори вечер поддържа пред хотел ”Кубан” специален „info-point”. Информационната брошурка „джобен формат” – „Летен пътеводител”, извън традиционните кратки текстове за културни събития, кухня, забележителности и екскурзии във вътрешността, прави впечатление и със слоганите на английски и руски език ”Слънчев бряг никога не спи” и „Каквото става на Слънчев бряг, си остава на Слънчев бряг”, придлужени от пиктограма на презерватив. Изглежда, че такава брошурка с признание за „кратък справочник по оцеляване в джунглата Слънчев бряг” е далеч по-актуална и полезна за туристите, отколкото архивните туристически проспекти на туристическото министерство за лов на мечки в България. Затова и в „топ 3” на култовите развлечения в туристическата метрополия откровено са записани: 1) „бар кроулинг” (огромна тълпа след 20 ч. обикаля 5 бара с пиене); 2) “tattoo”- корабно парти-350 места/24 ч. и 3) ”къпане в светлина и в пяна”. Вероятно, класираните под номер две и три емблематични забавления също се съчетават с „алкохол, който сближава”. Понеже не са задължителни, наличието на тези „атракции” най-вероятно дава шансове на Слънчев бряг в конкуренцията му с Ибиса и други средиземноморски курорти. Не се учудвайте, че по балконите на бетонната „джунгла” по най-шумните улици самодоволно се кипрят кротки провинциални семейства от безметежните бюргерски провинции на Полша,Чехия и Германия. С изкарваните в техните държави добри пари, с правото да не ги изхарчат всичките според нашенските очаквания на българското Черноморие, тук те явно прекарват добри ваканции. И ако туристическите ви очаквания не включват нито дискретното „бройкане” на скучаещите  чуждестранни майки с деца в „по-тихата” южна част на Слънчев бряг, нито бирения еконудизъм на „Кара дере”, не говорете в черни краски за курортния мегаполис, оставете мераклиите да му се радват и просто потърсете „вашето място” другаде. Слънце и море има за всички, важно е да има приходи за туристическата ни индустрия, преди да са се завърнали отново руските туристи и преди да дойдат новообещаните индуси.

Илия Тодоров - Родопска търговско-туристическа камара