Димитър Абаджиев: няма случайно съвпадение в споразуменията за Иран и Гърция

Никой обаче от т.нар анализатори  а и от политиците не обърна внимание на един факт. А именно, че споразумението за финансовия план на Гърция беше постигнато в същия ден, в който и това за ядрената програма на Иран. Може би някои ще кажат - Нерде Ямбол, нерде Стамбул (нерде Атина, нерде Техеран). В случая обаче по мое мнение има много сериозна връзка. Тази връзка може да има много по-сериозни последици за България и региона от много други събития, случили се напоследък. Една от най-важните последици от споразумението за Иран е, че Европа ще може да купува вече нефт и газ от там и ще има  алтернативни на Русия доставки. Разбира се, това ще зависи и от поуките, които Европа си е направила от затварянето на проекта „Набуко“, и дали ще съумее да изгради бързо инфраструктура за доставянето на ирански газ и петрол. Но така или иначе тази нова възможност може да компенсира до голяма степен загубите по възстановителния план на Гърция, включително и с последния кредит, който се обсъжда, а да не говорим за геополитическите последици. В същото време стана очевидно през последните 2-3 седмици, че САЩ активизираха своята роля по отношение на Гърция, която за тях винаги е била от стратегически интерес по много причини. Затова и те не биха допуснали срив и хаос в южната ни съседка, което би засилило много влиянието на Русия там. Така че интересите на Европа и на САЩ в случая явно се припокриха и това изигра ключова роля както за намирането на съгласие за Гърция, така и на споразумението за Иран. Германия, която носи основната тежест в Европа за финансовата подкрепа на Гърция, имаше изключително активна роля за намиране на решение за Иран и това не беше случайно.

И двете споразумения съвпадат с националните интереси на България. Гръцкото, защото една нестабилна Гърция означава много проблеми за нас, а иранското - защото България е може би най-заинтересованата страна в региона от това да има алтернативни доставки на газ и да намалее енергийната зависимост от Русия. За да има доставки на газ от Иран, Европа ще трябва да изгради газопровод, без значение дали проектът ще се казва „Набуко“ или по друг начин. Сега е моментът да се прояви характер и да се лобира този газопровод да минава през България и съответно да върви директно към централна Европа, а не отново да се лансира безумната идея за ТрансАдриатически газопровод през Гърция, Йонийско море и Италия, който ще закара газ в най-независимия от енергийна гледна точка регион на Европа - Южна Италия, от където отново ще трябва да се транспортира на север. Подкрепата за Гърция беше и е огромна. Сега Брюксел трябва да погледне към България и Румъния и да ги подкрепи и то не със заеми , а чрез този жизненоважен газов коридор, да не говорим, че така ще помогне и на себе си. Вниманието на българските политици според мен трябва да бъде насочено в тази посока, а не към теми като тази дали трябва, или не да гласуваме за гаранцията по мостовия заем на Гърция. Много по-важно е България да стане част от може би най-важната геополитическа сделка на това десетилетие, защото ако бъдем транзитираща страна на трансевропейски газов коридор от Иран това ще ни донесе огромни финансови и геополитически ползи.

Димитър Абаджиев беше представител на България в международната компания "Набуко пайплайн", която трябваше да изгради трансевропейския газопровод, по който Европа да получава газ от Азербайджан.