Пак сметки без кръчмар!

Москва и Анкара си обтегнаха отношенията заради сваления самолет и цял куп наши набедени анализатори с икономически и с политически уклон взеха да потриват ръце. Оппаа, руснаците вече няма да ходят на море в Турция, до един ще дойдат при нас! Но както казва колегата Тони Филипов – може, ама може и да не може! По няколко причини. И първата е, че над четири милиона руснаци досега си караха летните отпуски в Турция. Ако вземат наистина да дойдат тука къде ще ги приемем и как ще ги нахраним? Това – първо. И второ – тия руснаци, вече не са ония руснаци. Не са ония руснаци от преди четиридесет години,  дето с радост отсядаха при легендарната Харош Хазяйка в Созопол, смирено чакаха да се освободи маса в ресторанта и безропотно си изяждаха вкиснатата, останала от вчера шопска салата, както и студените кюфтета с гарнитура от лютеница и кромид. Разглезиха се руснаците. Разглезиха се и разбраха, че хараша страна Болгария, обаче има и много по-хараши от нея. Особено пък в туристическо отношение. Колкото и да не им се вярва на нашите хотелиери, ресторантьори и туроператори, на Балканите съществуват и Гърция, и Хърватска, и Черна гора. Където и условията са по-добри, и в морето не плуват ллл… така де – фекалии, и не ти съдират по три кожи за нищо и никакво. Ривиерата няма да я споменавам, щото тя не е на Балканите. Така че – рано е за радост господа и дами от туристическия бизнес! Руснаците няма да се върнат. Както няма да се върнат и всичките онези немци, чехи, словаци, унгарци и поляци, които миналото лято си тръгнаха оттук толкова вбесени от условията в хотелите и от обслужването в заведенията, че в яда си, дори се бяха научили да псуват на чист български.  Изобщо, ако искаме да развиваме туризъм в България и да спечелим някой и друг лев от гостите, нека не се надяваме някой с някого да се скара, а да си видим кривиците и да ги поизправим поооне донякъде. Вярно, че според поговорката, когато двама се карат – трети печели, но досега май не се е случвало този трети да сме ние. Изглежда, защото все си правим сметката без кръчмаря, както пък гласи една друга поговорка.

Димитър Бежански, "300 секунди", програма "Христо Ботев" на БНР