Добри новини за сърдитковците

„Щастието и свързаните с него показатели на благосъстояние не изглежда да имат директен ефект върху смъртността,“ заключават учените. „Добри новини за сърдитковците“, такъв е един от прочитите, направен от сър Ричард Пето, професор и преподавател по медицинска статистика и епидемиология в Оксфордския университет, съавтор на изследването заедно с д-р Бет Лиу от Университета в Нов Южен Уелс, Австралия.

Заедно с колегите си те решили да изследват широко разпространеното вярване, че стресът и нещастието причиняват болести. Тези схващания подхранват тенденцията да се обвиняват болни хора, че сами са си причинили увреждания, тъй като са били негативно настроени. „Има достатъчно градски легенди на тема здраве", казва проф. Пето.

Резултатите се базират на „Проучване на един милион жени“, в рамките на което от 1996 г. до 2001 г. състоянието на жени на възраст между 50 и 69 години е било проследено с въпросници и официални данни за смъртни случаи и приеми в болница. Сред въпросите са били, колко често жените се чувстват щастливи, спокойни или стресирани, като наред с това са събирани здравна данни - стойности на кръвното налягане и наличие на заболявания като диабет, астма, артрит, както и състояния като депресия и безпокойство.

Статистическият анализ на данните е показал, че нещастието и стресът не се свързват с увеличен риск от смърт. Не е ясно дали резултатите са валидни и за мъжете. Проф. Пато изтъква, че нещастието само по себе не може да повлияе на здравето, но може да нанесе вреди по други начини – подтиквайки хората към самоубийство, злоупотреба с алкохол и друг вид вредно поведение. Ученият се съмнява, че новото изследване ще промени мисленето, тъй като схващането за опасностите, които носи нещастието, са дълбоко вкоренени. „Хората ще продължат да вярват, че стресът причинява сърдечен удар,“ смята той.