Кога Летище Пловдив ще стане наистина „Южната порта на България”?

Полученото предимство с определянето на Пловдив за „Европейска столица на културата 2019 г.”, засега няма данни да се използва за реален туристически растеж, извън бюрократичната бумащина в чиновническите канцеларии. Наплашената от случващите се терористични актове в курортни дестинации като Турция, Египет, Тунис, че дори в Париж и Кьолн /в сърцето на Европа/, средна класа западняци, която уж ни е целеви сегмент в туризма, все още няма как да разбере, че до нашенския „оазис на сигурността” след година-две ще се стига по-лесно и бързо. Тъжен пример в това отношение е лошо маркираният автомобилен достъп към центъра и старата част на Пловдив, веднъж щом се улучи „правилното” отклонение от магистрала ”Тракия” към града под тепетата. Не бихме приели общинските обструкции, че автотуристът лесно би се ориентирал с „джи пи ес“ и пешеходни азимути от панорамната статуя на „Альоша”, която предишен пловдивски кмет искаше, но не успя да разруши.

На „встъпително” рушене обаче е подложена историческата сграда на Централна ж.п. гара в Пловдив, която е паметник на културата. Дадена на концесия заедно с прилежащата обслужваща инфраструктура, тази „визитна картичка” на града, докато чака планираните реконструкция, адаптация и модернизация със скоростни влакове от столицата и към Черноморието, може да добие още по-амонячен вид, тъй като дори унизителната с предлаганите условия обществена тоалетна затваря в 19 ч.

Вече писахме как чуждестранните туристи, ако не се потрошат в разкопаните подходи към допотопната вековна чакалня, могат да бъдат обругани от „дежурна доброволка”, задето й развалят мохабета с посестримата от гише ”Информация”. Какви промени към добро ще настъпят в оставащите само 3 години до „Пловдив -Европейска столица на културата ” може само да гадаем, а туристите биха дошли в „перлата на Южна България“ само ако получат положителни отзиви и препоръки поне година по-рано.

Спретнатата сграда на гражданското летище на Пловдив (18 км от градския център, измити таксита) наистина предлага освен дежурен държавен фелдшер с линейка, параклис („Св. Безсребърници”!), чисти тоалетни, макет на античния амфитеатър, та дори и впечатляващ Музей на авиацията. Туристите обаче не изобилстват дори и в „светлата част на деня“ (нощем Летище Пловдив е затворено, както изпитаха на гърба си пътниците от самолетите, наскоро кацнали там по неволя през нощта). Освен нискобюджетна седмична авиолиния /на „Райън еър“/ до Лондон, в началото на януари имаше и няколко отделни кацания на чартъри от Москва. Постсъветските проблеми с Украйна обаче удължавали с 20 минути летателното време, което оскъпявало всеки чартърен полет до Пловдив с по 500 щатски долара. Пробвани били варианти за въздушен коридор през икономическата зона на турското Черноморие и Крим, но и там полетното време било дълго – обстоятелство, което е важно за комфорта на руските скиори.

Московска двойка юпита (да ги наречем Саша & Маша), отлитащи след прекарана кратка новогодишна ваканция на Пампорово, отказаха да ги снимаме в навечерието на тяхната Коледа (7-ми януари). Споделиха обаче и го потвърдиха с айфоните си, че наистина тази зима родопският ски курорт предлага снежна покривка по пистите на равнището на първите 6-7 традиционни дестинации в Алпите. Все още несъкратен наземен служител на летището се чудеше защо държавата „стиска” Летище Пловдив и не го пуска на концесия, след като и през лятото би могло да подпомага, чрез изцяло завършената автомагистрала „Тракия“ /2 часа път до морето/, задъхващото се от 2 млн. обслужени пътници (двойно над Варна!) Летище Бургас.

Що се отнася до очакванията за чартъри от Турция, ще кажем, че само нашенските изселници с  български паспорт в Турция са перспективен и устойчив контингент за входящ туризъм. Те обаче не пристигат с чартърни полети, а с колите си в Пампорово, за да покажат и на децата си къде са ходили на екскурзии като младежи през социализма. Комшийският контингент „тим-билдинг” по линия на държавни служители, общинари и големи фирми, също идва с автобуси, главно покрай мюсюлманските празници, а битовите стериотипи на „традиционните” турци не са толкова насочени към ски спорта, въпреки  славата и уменията на ски училищата и учителите в Пампорово.

Докато върви политическото  суетене около ремонта на военните ни „МИГ“-ове, руско производство, полският национален авиопревозвач „ЛОТ” увеличи от 2 на 3 ежедневните си полети от Варшава до София с произведени в Бразилия самолети „Ембрайър“. Дано традиционният интерес от 38-милионната страна за пътувания към и през България да подсети българските власти, че „отпушването” на Летище Пловдив може съществено да допринесе за развитието на туризма в цяла Южна България. През юли това лято се навършват 80 години от пускането през 1936 г. на първата вътрешна авиолиния София-Варна, обслужвана именно от полския „ЛОТ” със самолети, произведени в Германия.

Налага се простичкото предположение, че видът на чартърните самолети не е чак толкова важен, стига да има повече сигурни туристически кацания при безопасно национално небе. Затова призоваваме за повече обществен и делови интерес, който да ускори по-скорошното приемане на държавническо решение за бъдещето на пловдивския аеропорт, преди да е „отлетяло птичето” на благоприятната пазарна конюнктура.

Илия Тодоров – Родопска търговско-туристическа камара