България на картата на свободните от ТПТИ Европейските региони

На нея са регионите и общините от съюза, които се присъединяват към европейската инициатива "Зони свободни от ТПТИ“ /Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции/.  https://map.ttip-free-zones.eu/

От няколко дни България също  е включена на тази карта благодарение на активността на община Горна Малина, която първа в Източна Европа се присъедини към паневропейската инициатива. Това стана след участието на кмета й Ангел Жиланов на срещата в Барселона и единодушното гласуване в Общинския съвет. С обща декларация 1600 европейски общини и региони заявиха „Не, благодаря“ на този тип споразумения с аргумента, че те обагодетелстват и осигуряват печалби на големите транснационални корпорации за сметка на местния бизнес, общественото здраве, социалните права, занижават екологичните стандарти, цензурират законодателните органи и създават паралена  система за уреждане на споровете, достъп до която имат само големите корпорации.

Форумът на местните власти в Барселона се проведе дни преди срещата на Барак Обама с Ангела Меркел в Хановер, където американският президент поискан да бъде ускорено постигането на трансатлантическо партньорство. Той изтъкна прогнози, че така „износът на САЩ за Европа ще се увеличи с 300 млрд. долара годишно, а покупателната способност на средното американско семейство - с 900 долара. В ЕС ще се създаде допълнителен икономически растеж на стойност 120 млрд. евро, което е 0.5% от БВП на Съюза.“

„Хората и планетата – над печалбите!" - този слоган обаче ангажира вниманието на все повече активни граждани към преговорите. Сред тях са организаторите на европейската инициатива "Зони свободни от ТПТИ“, които канят европейските местни власти и региони да се присъединят към нея. Те се надяват, че с обединените усилия на еколозите, гражданското общество и някои политически лидери, гласът на европейците ще бъде чут. Подписката в Европа достигна почти 3 млн. подписа. България също се включи в нея като преизпълни квотата си за събрани подписи.

Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции /ТПТИ, на англ.- TTIP/ предвижда уеднаквяване на потребителските стандарти от двете страни на Атлантика, което ще понижи защитата на европейските потребители. Има сериозни  опасения, че споразумението узаконянява употребата на хормони на растежа в животновъдството, които причиняват рак, заобикаля законовата забрана върху сондирането за шистов газ и нахлуването на генномодифицирани продукти. Последните отстъпки, които ЕК направи под натиска на САЩ по отношение изследването и етикирането на ГМО, доказват, че тези страхове никак не са безпочвени.

Натискът на САЩ и големите корпорации цели премахването на европейски стандарти за качеството на продуктите, които пречат на вноса на американски стоки. Американската агенция за защита на околната среда е въвела забрана само за 6 от 84 000 използвани химикала в хранителната индустрия и леката промишленост. Компаниите в Европа трябва да докажат нетоксичността на субстанциите в един продукт. В САЩ е обратното: всяка субстанция може да се използва, докато не се докаже, че е токсична и опасна за здравето. В цифри това изглежда така: в ЕС забранените субстанции в козметиката са 1200, в САЩ – 13. Именно това позволява по-ниски производствени разходи на американските храни и потребителски стоки, които ги правят конкурентни в ценово отношение. Въвеждане на „взаимното признаване“ на стандартите чрез TTIP ще постави европейските компании в неблагоприятно положение спрямо конкурентите им от САЩ. В сферата на труда някои евродепутати признават, че TTIP вероятно ще доведе и до по-висока безработица и фалити на малките компании в европейските държави.

Сред най-притеснителните моменти в споразумението е исканата от САЩ клауза за защита на инвеститорите. Тя предвижда прибягване до ISDS (Investor-State Dispute Settlements), т.нар. международен арбитраж, при което мултинационалните компании прескачат националните съдилища. Корпорациите ще имат право на значителни неустойки , ако някоя политика на държавите води до намаляване на приходите им. Това на практика означава, че 40 000 американски  компании могат да завеждат дела срещу европейските правителства по повод на различни законови или подзаконови разпоредби, които могат да навредят на  аправените инвестиции. Практиката показва, че заради подобни искове пред такива трибунали някои държави вече са осъдени да плащат огромни обещетения. Например Канада плати 250 милиона долара на компания, на която не бе позволено да  обива шистов газ в Квебек, където хората гласуваха на референдум срещу фракинга.

Въпреки че ЕК наложи забрана за публичен достъп до документите от преговорите за срок от 30 г., а американското правителство блокира публичния достъп за 5 г., от "Грийнпийс" публикуваха поверителни документи от споразумението. Според еколозите те потвърждават заплахите за здравето, околната среда, климата и правото на работа на европейските граждани.