По българските „културни диагонали”

Колкото и на пръв поглед да изглеждат различни, при тази географска и тематична отдалеченост в страната /Родопите и Черно море/, двете събития - фолклор/Рожен и балет/Варна, въпреки всичко дават повод за сравнение и анализ как трябва да се моделират, оценяват и прогнозират разумните икономически ефекти от културните фестивали. Роженските поляни в митичните Родопи помнят „трансграничната съборност” още от 1896 г., а „морската столица” – Варна, има лятна фестивална традиция от 1926 г. В наши дни Роженският събор за втора година преживява адаптирано възраждане, дължащо се на усилията на динамичната НПО-структура на „Главния овчар на Републиката“-  Симеон Караколев. Него самия още на Фолклорния събор в Копривщица през 2015 г. възхитени чужденци снимаха как собственоръчно върти и разфасова кокалести чевермета. Сега пък родопски културтрегери го обвиняват в „комерсиализация“ на традиционните им клишета за щатна художествена самодейност, датиращи от епохата на Полувисшия институт за читалищни кадри-Хасково. По същото време във Варна друг стегнат организационен и технически екип на Фондация “Международен балетен конкурс“ нагледно показва на културни оператори, грантополучатели, спонсори от публичен и частен сектор, медии и активни граждани как се постигат икономически резултати от услуги, които нямат чисто стопански характер, но се мултиплицират чрез традиционното туристическо предлагане. Може би е работа за един по-капацитивен бъдещ екип на Министерството на туризма чрез разнообразни индикатори (пътни  и хотелски разходи, условни остойностявания, общ икономически ефект и пр.) да формира държавническа визия  как измежду 3-4 хилядите регионално-роднински „проекти“, конкурси, събори и фестивали (от зелето, през фасула до троянската слива?) да се отберат и подпомагат не само предизборно ориентираните „имидж“-мероприятия във фолклора и класическата култура, но и тези, които добавят устойчив туристически продукт по места. Отново ще припомним, че каквото и да се наговори и написа за „новия Рожен“, дори да са били наполовина по-малко тазгодишните мераклии за ливаден теферич с евтина бира и кебапчета, специално народните занаяти бяха адекватно представени в незапрашени шатри, а кич, джебчии, наркомани и пияни съборяни просто не се забелязаха. Стотиците петимни за сценична изява самодейци от всички краища на държавата сигурно и безопасно си отпътуваха с най-различни грамоти от масовата проява, при образцова организация на движението и обществения ред. Обичаната от всички „космическа певица“ – Валя Балканска, вероятно е била насъскана от хонорарно-ориентирани културтрегери и партийни влъхви да вини в „комерсиализация“ възстановения  Роженски събор, но при доказаната нейна добродушност ще намери начин да види истината в очите, предавайки щафетата на младата си партньорка и нейна ученичка Мария. Във фестивалната Варна друг достолепен „звезден аналог“ - професор и балетмайстор с ордени от ТодорЖивково време, пак по нашенски се разсърдил, че няма да векува като шеф на журито.

Всъщност заместилият го руснак проф. Владимир Василиев – единственият досега балетист, получавал „Голямата награда“ на Балетния конкурс във Варна, покрай бляскавата си световна артистична и мениджърска кариера, е просто безалтернативен като председател на сегашното международно жури. Защото, както според латинската поговорка „Брадата не прави професора“, така и в балетното изкуство традицията, школата, името и реномето не оставят място за друга политика, освен тази на културния туризъм.

При паралелно връщане към Фолклорното събитие на 2016 г.- „Роженския събор“, няма как да не споменем риторичните въпроси на местни самодейци дали заемането на  висша държавна служба - зам. областен управител на Смолян, не е „конфликт на интереси“, ако едновременно с това ръководиш ансамбъл “Родопа“ и си главен режисьор на фестивалната част? Междувременно, местните общности вече настояват напористият Симеон Караколев да поеме и започнатия 1995 г. от бившия премиер Димитър Попов Гайдарски фестивал в Гела, за да отучи „тревопасни“ и биропийци, че частните ливади на родопските бабички не са „безплатен“ едноседмичен къмпинг със запой и купища боклуци.

Във всяка от конкурсните балетни вечери в Морската градина-Варна, по пешеходната алея към Летния театър туристите стават свидетели на „Мостчето“ как неувяхващият български гений е съчетал артистизма на гайдата-джура с техническата изобретателност: 52-годишният корабостроител Петър, отричайки да е излязъл „на гьозме“ (варненски турцизъм за „оглед на балетни крака“), докато свири на гайдата просто я надува с най-обикновена крачна помпа за плажни дюшеци. На Роженския събор само най-критичното око можеше да открие „китайско“ в сувенирните щандове и то само със зададена българска тематика. В същото време във Варна местните данъчни още от началото на Балетния конкурс са „прихванали“ и предупредили в градския хотел „Черно море“ новопоявила се китайска фирма за балетни принадлежности хич да не пробва продажби без касов апарат, а да спазва правилата на утвърдената европейска конкуренция.

Като завършек на може би странния паралел между гайдите и балета, щом сме толкова известни и с двете, нека отново се опитаме да се обединим около идеята и двете изкуства да служат за подкрепа на имиджа на България и промоция на българския туризъм.

Паралелно на Варненския балетен конкурс в местния Гранд мол традиционно се показва изложба от детски художествени творби под надслов"Чрез изкуството срещу дрогата"

Екип на Инфотуризъм