Военно-историческият туризъм е неразработена ниша от туристическия ни бизнес

Сигурно е, че обективните екскурзоводски беседи, толерантни към чувствата на потомците на победени и победители, показвайки им артефакти за безсмислените жестокости на всяка война, възпитават общо зачитане на паметта на падналите воини и формират устойчиво взаимно разбирателство.

Може би не толкова от криворазбрани съображения "да не обидим балканските си съседи" или "да следваме днешните съюзнически ангажименти", но факт е, че българският туристически бизнес пропуска възможността да пробва специализирани маршрути, например до вече отдалечените  на 100 години "Добруджански" и "Македонски" фронтове на Първата световна война. Дори от отбелязването на участието на България в Първата световна война можеше да се предизвика туристически интерес към съседна Северозападна Гърция, където в по-хладните сезони без плаж, нашите официални празници могат да се комбинират с по-евтини нощувки на езерото под връх Каймакчалан ("Шипка с обратен знак"?) или на езерото Мала Преспа (Цар Самуил без патриотарско "ураджийство"?). Откъм Република Македония над емблематичното Охридско езеро пак има "фронтово-историческа" планина – Галичица (2254 м), а от имперско-отоманската Битоля истинско преживяване е автомобилният преход с преработена съветска "УАЗ-ка" откъм северната страна на Каймакчалан (2525 м).

На връх Каймакчалан: експедиентска група на изследователя Георги Кременаров разработва пешеходни маршрути за военно-исторически туризъм

Илия Тодоров