Бъдещето на туризма ни зависи от това доколко инвестираме в човешкия фактор

Туристическата индустрия у нас изпитва остра нужда от кадри, особено по курортите. Вече беше направена крачка в тази посока - български хотелиери вече могат да наемат хора за работа от такива страни до 90 дни. Това донякъде бранша, но е временно решение. Говорил съм с колеги - процедурата по наемането на кадри от държави извън ЕС не е никак проста. Документите трябва да се съгласуват с Агенцията по заетостта, с няколко институции още, но въпреки това българските хотелиери се съгласиха да минат по този път, защото буквално са изправени до стената и нямат много варианти за избор.

Ще попитате: а не е ли по-лесно работодателите в туризма просто да вдигнат заплатите на работещите при тях българи? Обяснението защо това не става е по-сложно. Оказва се, че трудно се конкурираме със заплатите, които служителите могат да получат в Западна Европа. В Австрия например, по време на зимния сезон един сервитьор може да получи 1500 евро на месец заплата. За нашите стандарти това е почти невъзможно. Не бих казал, че винаги основният проблем е заплатата - вече има български хотелиери, които предлагат сравнително добри за нашите стандарти възнаграждения на екипа си. Но се наложи практика българите с добра квалификация в туризма да намират реализация извън България. И това не е само в хотелиерския сектор.

Без да имам много точни данни, смятам, че този сезон няколко хиляди души, основно от Украйна, Молдова и дори Беларус, работят в нашите курорти по Черноморието. Те са предимно студенти и млади хора, търсени и намирани от нашите хотелиери чрез партньорства с местни университети в тези страни, както и чрез посредничеството на агенции за намиране на персонал. Пътеката не беше лесна, но това е едно начало.

Демографската ситуация в България не е никак оптимистична, перспективите пред младите хора също не са обнадеждаващи. Затова съм на мнение, че въпросното временно решение за търсене на работници извън ЕС може да се окаже по-дългосрочно. Туризмът, както винаги е било, се развива на една голяма международна сцена и въпреки че нашите хотелиери си поеха малко въздух с привличането на тези млади хора, се забелязва, че това не са търсените квалифицирани служители. Дошлите в България обикновено работят в курорти, в които се предлага all inclusive, за които това не е професия, а по-скоро възможност да изкарат някакви средства за себе си и да опознаят една различна култура.

Светът стана твърде мобилен, оферти за работа - всякакви, стига да имаш определено ниво на образованост, квалификация и опит, можеш дори да избираш къде ще имаш най-голямо удовлетворение от труда си. По тази причина нашите добри кадри се ориентират към т.нар. Мека на туризма – места като Дубай, екзотични курорти, утвърдените туристически дестинации в Западна Европа – Австрия, Германия, Швейцария… Много от добре обучените българи в туризма работят и в круизните компании.

Трудно е да се каже колко от тях са предпочели чуждия работодател, защото голяма част от тези кадри завършват образованието си зад граница, но сигурно са няколко хиляди души, ако не и десетки хиляди. Не ги упреквам – такава работа им дава по-добри доходи и възможност за международен опит. Смятам, че ако направим равносметка – колко са българите, които работят в туристическия бранш на други страни, и колко са приходящите кадри, които идват у нас, то определено има дисбаланс в полза на тези, които напускат държавата. Положението в една Австрия не е по-различно, отколкото у нас – и там имат проблем с кадрите и привличат чужденци в хотелиерството. В това няма нищо лошо. Въпросът е да повишим стандарта с инвестиране в добрите си кадри, в мениджърските екипи. Вече има такъв опит – с целогодишни заплати, с даване на определени бонуси и преимущества. Така че не малка част от хотелиерите осъзнават важността да имат качествени кадри, дори и на най-ниските нива. Защото дори и да дойдат служители от чужбина в един хотел трябва да има качествен персонал, който да ги поеме и обучи, за да има приемственост.

Това лято добрите работодатели по морето успяват по един или друг начин да запазят персонала си и да разчитат на него и през новия сезон. Това създава добър преход между сезоните и сигурност. Постигна се и прилично ниво на качеството на услугите, които предлагат. Трудностите са при онези работодатели, които не са готови да инвестират в човешкия фактор и все още вярват в мита, че винаги могат да намерят работна ръка. Но това е опасен кръговрат, който, завъртайки се няколко години, води само до негативен резултат. Бъдещето е и в повишаването на средната цена за стая, с добавена стойност, с качествено обслужване, както и в реинвестиране на добавената стойност в персонала.“

Източник: БГНЕС

Горан Йорданов е регионален маркетинг мениджър за Източна Европа на водещ швейцарски консорциум за хотелски мениджмънт и туризъм. Той е професионалист в сферата на продажбите и маркетинга със 7 години опит зад гърба си. Работи в сферата на образованието в Източна Европа, а предишния му опит включва заемане на различни позиции в хотелиерския бизнес в 6 различни държави и в петзвездни брандове.