Катедралата в Лихен и полската хусария

След една туристическа борса в Познан се връщахме с кола към Варшава. Колегата ме попита, дали вече съм бил в Лихен (Lichen). И като отговорих че не, той отби от главния път и тръгнахме наляво, на север.

Полша е равнинна, само на юг по границата със Словакия и Чехия има високи планини. Затова като пътуваш из вътрешността на страната, можеш да виждаш само най-близката околност. Не както в България – тръгнеш например от Пловдив на север и пред теб почти веднага, отдалече се виждат високото било на Стара планина и паметникът на връх Шипка. Или пък паметникът 1300 г. България в Шумен, който е построен на високото плато над града и се вижда от много километри.

Та, отивахме към Лихен и още от пет-шест километра разстояние, някъде в далечината, видях висока кула да стърчи над равния терен. Колкото повече се приближавахме, толкова по-впечатляваща ставаше кулата. После до нея се показа огромен църковен купол. Стигнахме, слязох от колата. Стоях пред огромна базилика. Стори ми се, че е по-висока от катедралата в Кьолн, парижката Нотр Дам или Исакиевския събор в Санкт Петербург.

А когато влязохме вътре и погледнах нагоре към тавана, си помислих, че ако някакъв приказен дух пренесе тук вътре варненската катедрала, тя заедно с кръста над камбанарията си няма да достигне дори до носещата арка на главния кораб на тукашната! Дааа, знаех че поляците са много религиозни, но че чак толкова, видях едва сега.

Когато завършили катедралата през 2004 г. (по времето на папа Йоан Павел II, тачен като най-великият поляк на миналия век), тя е била най-голямата в Полша, осма в Европа и дванайста в света! Кулата-камбанария е висока 141 м. На площада пред базиликата могат да се съберат 250 000 души. Поляци, живеещи както в Полша, така и в чужбина, масово са подпомагали с дарения построяването на катедралата.

И още нещо ме впечатли в тази уникална църква. По време на молитва католиците и протестантите седят в църквата на едни специални молитвени пейки, в които може и да се коленичи. Обикновено тези пейки нямат украса. Обаче в катедралата в Лихен страничните стени на пейките са резбовани с големи птичи пера, подредени като гривата на кон. Гледани отстрани, дългите редици от пейки ми напомняха бойния строй на полски хусари.

Средновековната полска хусария (тежко въоръжена конница), освен брони, копия (дълги над 6 м!), мечове, саби, бойни брадвички, кинжали, пищови, имала и още едно „специфично“ оръжие. На гърба си имали закрепени високи дървени стойки, окичени с големи птичи пера. Перата били подредени така, че стойките наподобявали крила. Когато конникът препускал, насрещният вятър създавал около крилата особен звуков резонанс, чуван от далече като застрашително бучене, свистене, тътнене... А когато заедно препускала цяла конна армия – тътенът, породен от общия резонанс на крилата, заедно с конския тропот имали особено мощно психологическо въздействие. Това е един от многото примери на уникални славянски бойни изкуства. От една страна тътенът създавал у хусарите усещането, че са много по-многобройни и така ги окрилял в атаката. А от друга - тътенът на приближаващата конница пораждал у противника подсъзнателното усещане, че срещу него идва някаква непобедима сила, която непременно ще го унищожи. Този ужасяващ тътен е чула и турската армия при Виена, когато многохилядната хусария на полския крал Ян III Собиески летяла в устремна атака надолу по хълма Каленберг.

През Средновековието в продължение на почти 300 години полската конна хусария била непобедима!

Герчо Герчев

член на ВАсТА