Събитиен туризъм носи оживление в Североизточна България

Проливните юнски дъждове не спряха тълпи родителски агитки, довели за по 2 нощувки 99 деца-музикални дарования на XIX-тия Гайдарски фестивал в Нови Пазар - позападнало постсоциалистическо градче без никакъв хотел и туристически забележителности. Настанителната база в близките околности (Мадара, Плиска, Шумен) пое обаче невиждан за сезона туристически поток за проекта, който 3 дни изпълваше голям колкото Националната опера читалищен салон. Като на световен артистичен проект Новопазарският читалищен началник не позволяваше снимки от фестивалната зала, така че само с позволение на гордите родители заснехме навън малък гайдар от Варна, който ни показа новата мода за патриотично "облицована" гайда с калъф за 70-100 лв.

В самия Нови Пазар, освен огромното читалище, има османска часовникова кула, паметник на турскоезичен партизанин с изкъртена плоча и поп-художник, който е завил колата си със станиол срещу градушките. Стилната предвоенна сграда на Съдебната палата в Нови Пазар вероятно ще бъде подложена на обичайната нашенска разруха, ако се прокара закриването на районните съдилища в такива малки градове.

Съседната на Нови Пазар настанителна база се пука по шевовете заради Гайдарския фестивал и обичайния туристически поток към Мадарския конник, който може да се наблюдава за 3 мин срещу монета 1 лв. от телескопа в изненадващо спретнатия Туристически център, филиал на Музея в Шумен.

Може би заради дългата изолация заради коронавирусната пандемия персоналът е изненадващо любезен, като охранителят на смяна показва академични екскурзоводски познания, а от майка и дъщеря бесарабски "репатриантки" научаваме за побратименост  на Нови Пазар с българоезичния град Тараклия в родната им Молдова.

В хижата на БТС може да си купите картини от Новопазарския поп, а има и прекрасна панорама както към полето, така и към скалите, където Мадарския конник така и не се вижда с просто око.

Състоятелни родители на гайдарчета, сигурни в спечелването на награда - държавна стипендия за цяла година, вероятно отсядат за по 100 лв. нощувка в хотелския комплекс "Двор на буквите" в Плиска, където допускът на журналисти в частния музей е по-труден, отколкото в родния Карабах на собственика-инвеститор.

Снимаме само външния дувар на частния комплекс "Двор на буквите" и огромните керамични медалиони на прабългарски ханове в ресторанта, където ни пускат за по кафе. В стреса си пропускаме да се присъединим към подписката за даване на българско гражданство на чуждестранния инвеститор.

За късмет в самия център на с. Плиска срещаме синеока красавица да товари прането от уикенда от автентично възстановената си бабина къща за гости, където нощувката струва 20 лв., а конферентната зала дообогатява запомнящата се  туристическа оферта.

На входа на държавния музеен комплекс "Стара Плиска" отново виждаме голяма търговска реклама-билборд за частния комплекс "Двор на буквите" и искрено се надяваме присъствието й да е надлежно договорено по закон със съответния финансов принос за довършване на така необходимите тоалетни при касата.

На 20-тина километра от Плиска край варненското село Неофит Рилски в поройния дъжд наблюдаваме стълпотворение на леки коли с млади семейства "средна класа" за Събора "Въздигане", организиран в "Историческия парк", който продължава "турано-прабългарската" надъханост под запомнящия се силует тип "Бабини Видини кули" от "Двора на буквите"/Плиска.

Без дъждобрани за наблюдаване на турански възстановки с копия, стрели и коне, подминахме сергиите с прабългарска литература и боили-проповедници, като с кола обиколихме обявеното за "страшно" село Неофит Рилски. В дъжда селото изглеждаше спокойно като стадото гъски край павилиона за "древнотракийска кухня" и музейния съветски автомобил "Москвич", а няколко нови вили-резиденции като да свидетелствуват за дългосрочен и мащабен проект. Времето ще покаже.

При всички случаи обаче дори уж провинциалният Гайдарски фестивал в градчето Нови пазар показва, че туристическият пазар може да се развива след пандемичните ограничения стига да има усет за нишата и сегмента.

Текст и снимки: Илия Тодоров – Родопска търговско-туристическа камара