Хлябът влязъл в Европа по Струма преди 9000 г.

Нашите археолози засякоха със свръхмодерна апаратура 126 археологически обекта по поречието на Струма. Експедицията ARCITEC ползва уреда магнитометър, който вижда геометрични фигури на дълбочина 2 м под земята. И така спестява копаенето. Апаратурата е много скъпа, още не е позната на иманярите, защото не реагира на метал.

Защо археолозите проучваха поречието на Струма? Най-ранните преселници в Европа се появяват именно тук още през VІІ-VІ хилядолетие пр. Хр. Тези преселници дошли от Месопотамия и донесли невиждани дотогава семена на пшеница, леща, ечемик, грах и ръж. Посели ги покрай Струма и ефектът бил поразителен - гладът трайно изчезнал на Балканите. Новият поминък - земеделието, вече позволявал по-голяма група от хора да живеят заедно на едно място. Така край Струма се появили и първите по-големи селища на континента!

Тези първи земеделци и скотовъдци в Европа дошли не през Босфора или Дарданелите, а по море от Мала Азия. Плавали с лодки от остров до остров в Егея. В лодките си докарали и първите опитомени домашни животни в Европа - овце, кози, крави... Преселниците били едва 1,50-1,60 м високи, със средиземноморски тип черти.

В зоната на ГКПП-Кулата под земята, на 4 м дълбочина, е открит уникален храм на близо... 9000 години. Той е на два етажа, като на горния се извършвал обредът по прощаване с покойника. След това той бил спускан на долния етаж и потъвал в света на мъртвите.

Удивителните разкрития по поречието на Струма не се огласяват много, но се следят от археолозите в цяла Европа. Защото тези първи земеделци по-късно продължават на север и посяват житни култури чак в днешна Холандия и на Скандинавския полуостров.

 

Увреждането им не позволява да се разгадае най-голямата мистерия в праисторията на Балканите - защо през каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. Хр.) ненадейно цялото население изчезва? За 800 години плодородната земя на Тракия е необитаема! Епидемия или природен катаклизъм го прогонва? Експедицията ARCITEC попада в местността Нивата под връх Кръстилски (или Св. Спас) на безценно селище от каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. Хр.). То би дало отговор на най-голямата мистерия в праисторията на Балканите - защо през тази епоха ненадейно за 800 години цялото население изчезва и Тракия опустява.

Но мястото е невъзвратимо разорано от иманяри. Те са търсели само метални предмети и безцеремонно са изпотрошили керамиката и са разбъркали археологическите пластове.

 

Според археолога Весела Герчева от НБУ, участник в експедицията ARCITEC, целият процес на незаконно проучване на културно-историческото наследство, каквото е иманярството, се стимулира от събирането на частни колекции. Държавата трябва да има право да проверява назад по веригата къде е добит предметът и какъв е произходът му, смята още тя.

А защо да не се обърне иманярството в полезен поминък, който да активира културния туризъм по поречието на Струма? Да се създадат малки музейни експозиции около археологическите обекти, т. нар. музеи на открито, като в община Илинден. Или като част от крайпътните комплекси по шосе Е-79, където да се продават сувенири – копия на намерени артефакти.

В момента археолозите от експедицията подготвят GPS карта на всички археологически обекти по Струма. Така инвеститорите ще знаят къде могат да строят пътища, хотели и др.

 

в. Труд /със съкращения - пълният текст тук/

 

 

Къснонеолитното селище Промахон-Тополница е разположено от двете страни на българо-гръцката граница, на 2 км южно от село Тополница (България) и на 3,5 км северозападно от село Промахон (Гърция). Обектът се намира върху първата незаливна тераса на река Струма в подножието на източния скат на планината Беласица. Резултатите от проучванията на обекта са показали няколко строителни етапа, обединени в четири фази.

Най-напред (около 5320–5300 г. пр. Хр.) е бил изграден голям сутеренен храм, вкопан на дълбочина над 8 м в земята. Той е бил двуетажен, като горният етаж е бил наземен, а стените му са били украсени с черепи на бикове, оцветени в червено. Става дума за едно уникално явление - единственият сутеренен неолитен храм в Европа. Около него постепенно е била изградена и инфраструктурата на селището, състояща се от землянки.

Вторият етап от живота на селището (5300–5070 г. пр.Хр.) е бил доста продължителен. От архитектурна гледна точка селището се е състояло от център, в който е бил разположен големият вкопан храм, а около него – вкопани двуетажни жилищни сгради, строени плътно една до друга. Около 5070 г. пр. Хр. селището е било изцяло опожарено.
След пожара, теренът е бил заравнен и се преминава към изграждането на наземни жилища със стандартна колова конструкция (фаза IIІ). Култовият център вече е преместен на изток. На западната стена на проучения храм е имало голяма релефна композиция, състояща се от масивни полурелефни идоли. През този етап селището бързо се разраства и покрива по-голямата част от платото. Тогава е изградена и масивна защитна палисада. Наземните сгради от този етап са с правоъгълна форма, ориентирани югоизток – северозапад. Фаза ІІІ се датира 5070–4750 пр. Хр. И тази фаза е загинала от пожар.  Последният, четвърти етап от историята на селището (4750–4650 г. пр. Хр.) вече се отнася към началото на ранния енеолит.
    
Най-характерно явление за фаза І е украсената с битум керамика. Анализът показва, че битумът не е бил използван като декоративен материал, а само като лепило, с което върху съда са били залепвани  декоративни елементи от брезова кора. През по-късните фази украсата на съдовете е с тъмно кафява рисунка тип Акропотамос. Някои съдове са оформени антропоморфно. Керамиката от селището е с изключително високо качество, тънкостенна, отлично изпечена, с полирана повърхност и се различава коренно от дебелостенната къснонеолитна керамика от северните части на Балканския полуостров.