България да стане топ дестинация в Централна и Източна Европа

Документът подготвя набор от дългосрочни стратегии в областта на планирането, инвестициите, вътрешния туризъм, проучванията, предоставянето на услуги, подобряването на инфраструктурата и транспорта, професионалната подготовка и квалификация на заетия в туризма персонал, диверсификацията на туристическия продукт, възстановяването и поддръжката на съществуващите туристически зони. Посоката е към подобряване облика на дестинацията България като цяло.

Стратегията има за цел по-рационалното използване на природните, културните, историческите и географските ресурси, с които страната разполага, като същевременно акцентира върху привлекателността на регионите с туристически потенциал и възможностите, които те предлагат за развитието на специализирани форми на туризъм.

Като се отчитат най-значимите глобални тенденции, които ще формират новата пазарна среда и бъдещето на българския туризъм в периода до 2020 г. и до 2030 г., в стратегията се набелязва необходимостта от:

– разработване на туристически продукти, подходящи за възрастова категория 65+ години като комбинация между специализираните видове туризъм – балнео-, културен, еко- и селски туризъм и др.;

– насочване на националната реклама и към този сегмент туристи с акцент върху възможностите, които страната предлага за развитие на оздравителен туризъм чрез разширяване на хотелската база с изграждане на балнео- (медикъл, СПА) и таласотерапевтични центрове и предоставяне на възможности туристите да се възползват от лечебните свойства на българските минерални води и лечебна кал;

– разработване на специализирани туристически продукти, които имат потенциал за преодоляване на сезонността и създаване на емоционална връзка с България;

– търсене на възможности за привличане на инвестиции в туризма.

Ключовата дума в стратегията за развитие на туризма е диверсификация, коментира приетата от правителството стратегия зам. министърът на икономиката и енергетиката с ресор туризъм Бранимир Ботев. „Ние имаме възможност да експонираме няколко туристически продукта”, каза още той и допълни, че тенденцията в световен мащаб е да се предлага туризъм не от стационарен характер, а съчетание от няколко туристически продукти. Според Ботев, сред един от стратегическите продукти на България е културно-историческият туризъм, което трябва да се превърне от исторически и археологически находки в реални туристически атракции.

По думите му, степента на наситеност на застрояване на българското Черноморие е стигнала почти до своя завършен вид. Що се отнася до планинския туризъм, тенденцията е много ясна – българският планински туризъм има около 15-20% развит потенциал към момента, т.е. потенциалната възможност за развитие на българския планински туризъм е около 4 пъти над досега съществуващата. По думите му, планинският туризъм се очертава като един сериозен за развитие потенциален продукт. Ботев изтъкна уникалното съчетание от минерални води и планински курорти, с което разполагаме: „Това би позволило да не ограничаваме сезона само до тези три месеца ски”. По думите му, спа уелнес туризмът, свързан с минералните води, може да бъде водещ продукт за България. „Всяка минута в България се изливат 294 хил. литра минерална вода, над 80% от водите се считат по европейски стандарт за термални. За съжаление това е най-слабо използваният ресурс с най-голям потенциал за развитие – в момента под 2% от българските минерални води се използват”, каза още зам.-министърът. Предстои приемането на още три регулации от страна на ЕК, които ще дадат тласък на развитието на уелнес и спа туризма.