Обособяват девет туристически района в България

По време на изложението "Планините на България - гостоприемство в четири сезона" в родопския курорт бяха обсъдени проблемите и перспективите пред туристическата индустрия, като акцентът бе поставен върху възможността туризмът в България да се превърне в целогодишна индустрия.

Ключов фактор за сектора е диверсификацията на туристическите продукти и услуги и на генериращите пазари, която е залегнала в основата на приетата Стратегия за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г., подчерта зам. министърът на икономиката Бранимир Ботев.

Представителите на туристическия бранш подчертаха необходимостта от увеличаване на средствата, които правителството трябва да отделя за промоция и реклама на България като  туристическа дестинация. Според тях тези средства не трябва да бъдат разглеждани от политиците като разходно перо в бюджета, а като инвестиция в структуро-определящ отрасъл, в какъвто се превърна туризмът. Той генерира големи приходи за страната и осигурява сериозна заетост.

На форума проф. Васил Маринов от СУ „Св. Климент Охридски“ представи концепцията за туристическо райониране на България, в която са оформени 9 туристически района със своя уникалност, специфика и водещи видове туризъм. Така на картата на районирането отново се появяват знакови за България райони като Розовота долина и Родопите.

„В исторически цивилизационен план свещената за траките планина Родопа е описана още от всички древни автори, а Долината на розите е знакова за България и може би най-познатият от маркетингова гледна точка район в България за цяла Европа, та чак до Япония, Китай, Америка“, заяви Бранимир Ботев. Браншът и представителите на икономическото министерство се обединиха около решението още следващата седмица предложението за 9-те района да бъде публикуван за обществено обсъждане на сайта на МИЕ.

Зам.-министър Ботев запозна присъстващите на форума с изводите от срещата на министрите на туризма, която се състоя в Париж в рамките на международното изложение „Топ Реза“. „Три са топ факторите, които ще определят бъдещото развитие на глобалния туризъм, посочи той: летищата да се превърнат в средища за туристическа информация и услуги; да се изградят магистрали, които бързо да доставят потоците туристи до туристическите ареали, и да се гарантира сигурността на туристите.   

На форума в Пампорово беше представен и анализ на Института по маркетинг, от който стана ясно, че въпреки лошия в климатично отношение сезон, туризмът ни се развива и от януари до август 2014 г. България е посетена от 5,391 млн. чужденци, което е с 6% повече спрямо същия период на 2013 г. Приходите от международен туризъм в текущата сметка на платежния баланс по данни на БНБ за периода януари-юли 2014 г. бележат ръст от 3,6% в сравнение със същия период на 2013 г. и възлизат на 1,719 млрд. евро.

От Института по маркетинг посочват, че проблемът в отчетността и диференциацията на различните видове посещения на чуждестранни туристи се дължи на факта, че все по-съществен дял в легловата база, особено по морето, заема т.нар. апарт-хаус  строителство. Според анализа на Института са необходими спешни изменения в законодателството, ограничаващи възможностите на „апарт-хаус” комплексите да упражняват скрита туристическа дейност, като не плащат дължимите данъци и по същество затрудняват органите по сигурността да осъществяват контролните си функции.

По време на форума представителите на туристическия бранш очертаха спешни мерки за развитие на сектора у нас. Според тях бъдещото Народно събрание трябва да включи в структурата си Комисия по туризъм с широки правомощия по отношение финансирането на националните реклама, маркетинг и промоции. Спешно да бъде приет Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма. Подчертана бе и необходимостта да се определи статута на планинските курорти. Участниците във форума се обединиха и около създаването на отделно министерство на туризма в структурата на следващото правителство. Според представителите на бранша трябва да се увеличи броя на търговските аташета зад граница, които отговарят за туризма на основните емитиращи туристи за България страни. Друга идея е техните назначения да се извършват на основата на публично-частното партньорство.