Българските туроператори снеха доверието си от министъра на туризма

В безпрецедентно остра съвместна позиция двете основни браншови организации на туроператорите и туристическите агенции в България категорично се противопоставят на опитите на министъра на туризма в оставка Николина Ангелкова и на ръководеното от нея министерство да внесат в последните дни на този парламент силно оспорвания от професионалната общност проект за нов закон за изменеие и допълнение на Закона за туризма.

В своята позиция Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти /АБТТА/ и Българската асоциация на туристическите агенции /БАТА/ протестират остро и срещу  липсата на диалог и взаимодействие с професионалната туроператорска общност от страна на туристическото министерство при разработването  на нормативен акт, регулиращ един от най-важните сектори на българската икономика.

Те критикуват абсолютно непрозрачния начин, по който ресорното министерство подготви и публикува на уебсайта си за едно формално на практика обсъждане на важни законодателни предложения, засягащи основите на туроператорската дейност в България.

„При пълно пренебрегване  на експертното мнение  и игнориране на внесените през март  миналата година съвместни предложения на АБТТА и БАТА,  в условията на недопустима  некомпетентност от страна на отговорните държавни звена и в рамките на немислими от гледна точка на неговата значимост и обем срокове за обществен дебат, работният документ  беше публикуван на страницата на Министерството на туризма в късния следобед на последния работен ден на 2016 г.“

АБТТА и БАТА са категоричното против предложеното от туристическото министерство въвеждане на гаранционен фонд като част от промените в Закона за туризма. То  не е обсъждано със засегнатите браншови сдружения, няма изготвен SWOT анализ на ползите и недостатъците, липсва и необходимата за целта законова уредба по производство и  обявяване на несъстоятелност.

От бранша дадоха като пример скорошни случаи на несъстоятелност на големи туроператори и  последвалите действия от страна на Застрахователя за компенсиране на потърпевшите туристи. Според двете асоциации практиката показа, че правата на потребителите на туристически услуги са напълно гарантирани при сега съществуващата защитна схема – застраховка професионална отговорност на туроператора.

Нейното дублиране и комбинирането й с втори защитен механизъм – гаранционен фонд, няма да повиши степента на защитеност на българските туристи, нито качеството на туристическия продукт, а само  ще увеличи цената на туристическата услуга,смятат от АБТТА и БАТА.

По другото предложение на министерството, залегнало в готвените промени – т.нар. клиентска сметка за гарантиране правата на потребителите на туристически услуги, двете асоциации заявяват, че това е механично пренасяне на практика от други сфери на дейност  като законова норма в туроператорската дейност. Това, според тях,  разкрива  „неприемливо непознаване на спецификата на организаторската дейност, правилата на счетоводно  протоколиране и процесите на обслужване на паричните средства в една туристическа фирма“.

Всъщност прави се опит да се въведат законови регулации, които ограничават туроператорите да оперират по свое усмотрение и на своя отговорност с фирмените средства. Така не само не се повишава защитеността на потребителите на туристически услуги,  но се създава реална заплаха за влошаване на техните  права поради неизпълнение на договорни задължения  между туроператора и неговите  доставчици на туристически услуги.

В заключение, АБТТА и БАТА предупреждават, че предлаганите законодателни промени не са в интерес на потребителите на туристически услуги, те ще увеличат финансовата и административна тежест за извършване на туроператорската дейност, осъществявана предимно от микро и малки предприятия, ще насърчат сивата икономика в сектора и могат да имат непредвидими последствия за българския туризъм като цяло.

Коментар на Инфотуризъм:

Както се казва, когато „ножът опря до кокала“ браншът най-сетне „изока“. С просто око и досега се виждаше, че първият екип, оглавил самостоятелно туристическо министерство /за което браншът отдавна настояваше/, е далеч от желаната компетентност и страда от остър административен дефицит, за да управлява и контролира процесите в един от приоритетните икономически сектори в България.

Туристическият бизнес у нас твърде дълго гледаше със снизходително извинение опитите на екипа на туристическото министерство и на младата му министърка да се учат в движение що е това туризъм, че и да упраляват процесите в него. С необяснима толерантност приемаше и факта, че те не формулираха и не предложиха стратегическа визия за развитие на българския туризъм в една изключително динамична и радикално променяща се ситуация на международния туристически пазар вследствие на бурното навлизане в него на дигиталните технологии.

Вместо това, министерството, воглаве със своя ръководител, се отдаде на неуморен пиар и туристическа стъкмистика /при толкова рекорди хората от „Гинес“ изобщо не би трявало да си тръгват от страната ни!/, представяни на бранша и на широката публика като някаква суперважна и успешна управленска дейност на туристическата ни индустрия.

Е, имаше и лобистки реверанси към част от туристическия бизнес, за който министерството удивително чевръсто подготви и прокара съответни законови промени /справка – измененията в Закона за туризма, касаещи балнеологичния, СПА и уелнес туризма/, които на практика ограничиха конкуренцията и навлизането на нови пазарни играчи в тази сфера на дейност.

Имаше и комични изхвърляния, най-вече в маркетинга и рекламата на българския туризъм /извън традиционното ходене на чиновници по международните туристически изложения/, с прозрението, че България може да се промотира по света със звездите и продуктите на Боливуд, след като не може да си позволи тези на Холивуд. Още чакаме да ни залеят и тълпите от индийски и китайски туристи в резултат на тази и други подобни маркетингови „хрумки“ на министър Ангелкова и нейния екип. За това и скептично приемаме хвалбите за супер рекорди по посещения на туристи и приходи, с които не се минава и ден да не ни облъчат от министерството, удобно подминавайки катастрофалните си резултати за 2015 г., които именно формираха ниската база за отчитане пред публиката на сегашните ръстове.

За всичко това туристическият бранш през последните две години си говореше под сурдинка, на маса, помежду си, без да заеме категорична обществена позиция за стореното през този период от Министерството на туризма. Сега, дни преди да си идат правителството в оставка и този парламент, туристическият „дядо Йоцо“ най-сетне прогледна.