|
След Англия, България е втората страна в Европа, която създаде свой резерват за водни кончета. Тази практика е най-популярна в Япония, където ефирните лекокрили насекоми са на особена почит. Създател на резервата край с. Дебелт, близо до Бургаското езеро /югоизточна България/ е Сдружението “Зелена България”. По негова идея, подкрепена от Фондация Биоразнообразие, 2005 г. бе обявена за Година на водните кончета в България.
Изключително богатата й програма включва издаването на календар, серия от пощенски марки, честване на Деня на водното конче през юли в българските училища, много занимателни лекции за красивото и все още не много популярно у нас животинче. Спонсори на програмата са още Световната асоциация за водните кончета, Световния фонд за водните кончета, Британското дружество за защита на водните кончета, Британската екотуристическа организация Онитхолидейз, Фондация Форд. Целта на тази кампания, която ще продължи и в следващите години, е да се привлече вниманието на обществеността у нас върху ползата от тези изтънчени ципокрили за равновесието в природата и особено в борбата срещу комарите. Все още малцина знаят, че водното конче се храни с комари.
“Тяхното място в природата е много специфично, казва един от най-добрите познавачи на водните кончета у нас - Милен Маринов. Те са междинно звено хищници от групата на безгръбначните: от една страна те изяждат по-дребните от тях насекоми, а от друга - самите те са важна хранителна база за мигриращите птици.”
Светът на водните кончета у нас все още не е добре изследван, макар да са известни 68 вида от тях. Според г-н Маринов твърде вероятно е техният истински брой да се окаже поне 75 вида. А това е забележително разнообразие като се има предвид, че в цяла Европа са регистрирани общо 130 вида водни кончета. Какво е обяснението?
“В България водни кончета се срещат буквално от морското равнище до високите части на планините - казва Милен. - На 2453 м надморска височина в Пирин бе намерено водно конче в района под Темното езеро. Това, което го няма в другите страни на Европа и предопределя голямото богатство на водни кончета у нас е съчетанието от твърде разнообразен релеф и климат, а оттам – различни по природни дадености водоеми, някои от които все още са почти недокоснати от човешка ръка. Особено интересна е обаче река Дунав, добавя експертът. Макар и доста замърсена тя все още е дом на един рядък вид водно конче Гомфус Флавипес /Gomphus Flavipes/, което се среща само в реките Дунав, Марица и Струма.”
В изкуствено създадения преди година резерват на водни кончета край с. Дебелт, близо до Бургаските езера, които са пристан за мигриращите птици, засега се въдят 5-6 вида водни кончета. “Първите заселници са главно видове, които живеят във вода с не много силно течение и обичат осветени участъци, защото все още растителността там не се е развила напълно. Най-интересният за мен вид в резервата се нарича Ценогрион орнатум, /Coenogrion ornatum/ представител на източно-средиземноморска група водни кончета, който не е много разпространен у нас. Той обича много слабо течение на водата и водната повърхност, изцяло обрасла с растителност. Затова обикновено живее в долните течения на реките. Цветът на тялото му е син, с леки черни щрихи, но поради дребните му размери и не може да се забележи лесно. Но в резервата може да се открие друг, значително по-едър вид. Той е изрисуван върху табелата, която показва къде е резерватът. Това е видът Ортетрум брунеи /Orthetrum brunneum/ – също с красиво, ярко синьо тяло.”
През 1999 г. Милен Маринов открива в Родопа планина нов за науката вид водно конче, наречен Соматохлора боризи /Somatochlora borisi/.
“В момента за него се знае, че е разпространен в Източните Родопи – и в българската и в гръцката им част. Среща се и в две реки по българското Черноморие – Велека и Ропотамо - и в една река в Турция. Но никъде другаде по света няма данни за неговото разпространение. Ще ги съзрете в много сенчести и топли места в долните течения на реките, т.е. на места които напомнят тропиците. Все още не е известно как изглежда неговата ларва, в какви места от реката обича да живее. Няма данни и как протича предлюбовния период - дали мъжкият защитава територия или не, къде изчакват своите партньорки и т.н. Това водно конче може да се наблюдава само от средата на май до средата на юни.”
Поради недостиг на средства, издаването на плаката на кампанията остава за догодина. Очаква се той да допадне на младите хора с изписаното върху него характерно очертание на сърце, получено от грациозно долепените, извити едно към друго телца на двойка любещи се водни кончета. Предстои и създаването на интерактивна пътуваща изложба със занимателни, триизмерни пъзели, чрез които децата и младежите да усвояват устройството и характерните особености в поведението на водното конче. Предвижда се изграждането на екопътека на водните кончета, която да прекосява цялата страна. А също и преиздаване на детска книжка с главен герой - водното конче Оди /от латинското название на водните кончета – /odonata/.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар