Кражби по водопровода е имало още през римската епоха
19.08.2011 01:00
- Янтра днес
Археолози разкриват водопроводната система на Никополис ад Иструм
|
| | Резервоар от II век, който захранвал с вода Никополис ад Иструм, разкрива археологът н.с. Иван Църов. Това е най-високата запазена руина от Античността в римския град, разположен в землището на търновското село Никюп. На височина древните зидове достигаха до 5 м, а след проучванията сега останките вече се извисяват до 7 метра. Водохранилището и акведуктът към него са изградени по времето на римските императори Траян и Хадриан. С ремонти и реконструкции античната водоснабдителна система е функционирала в продължение над 300 години.
| Разкопките, които провежда директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново, са част от българо-британския археологически проект за проучване на римския град. Изследванията на Църов от 1996 г. насам са посветени на доградското водоснабдяване в Никополис ад Иструм. Това лято, с помощта на студенти по археология от Великотърновския университет, той разкрива разпределителния воден резервоар, което всъщност е последната точка от доградското водоснабдяване. От колектора по керамични тръби водата се отправя към отделните квартали. “Нашата основна цел е да изясним конструкцията и размерите на резервоара. В римските градове този тип съоръжения са унифицирани, но навсякъде, в зависимост от местните условия, има по нещо специфично. Интересното тук е, че на запад попаднахме на улей с клапан, който е служел за изпразване на резервоара”, обясни археологът.
Водният колектор на Никополис ад Иструм представлява помещение, застлано с масивни варовикови блокове, свързани с железни скоби. От всички страни е оградено със зидове, а отгоре завършва със сводеста конструкция. Резервоарът е с размери 10,50 на 8,60 м и събира около 400 кубика вода. Тъй като водата идвала от подземната река на пещерата при с. Мусина и била чиста, вътре нямало прегради или допълнителни съоръжения за пречистване.
| Никополис бил малък град за мащабите на Римската империя и бил населяван от около 3500 души. Така средно на човек се падали по около 140 литра вода за 24 часа. Това е приблизително колкото днешната норма по българския стандарт – 160 л.
Резервоарът на Никополис ад Иструм се издига извън очертанията на крепостните стени и е построен на това място, защото там е най-високата част на терена. Тъй като римляните не познавали помпата, водопроводът върви под наклон. Каналът на акведукта е дълъг 23 км, а долината на река Росица пресичал по една мостова конструкция с дължина 3 км, която на височина достигала 18 м. По цялото трасе имало общо 6 моста. И тогава е имало геодезисти, които обикновено били лица на военна служба. Именно те очертавали линията, по която трябвало да минава трасето на водопровода.
| В Античността било въпрос на престиж за всеки град да има акведукт, разказа Иван Църов. Но поради високата цена на такова съоръжение обичайно средства постъпвали от дарители – било срещу някакви специални права или за чест и слава. След построяването се назначавала администрация и работници по експлоатацията и поддръжката. Мястото не било охранявано, но за този тип съоръжения имало много строги закони. Това става ясно от трактата на Фронтин, който е най-известният човек от Античността, занимавал се с водоснабдяване. Той бил куратор акварум, т.е. управител по водите на Рим по времето на император Траян. В документа Фронтин описал състоянието на водопроводите, количеството вода, което преминавало през тях, нарушенията на чиновниците, а на финала дал и професионални съвети към тях. Така ние много добре знаем как е изглеждал един водопровод, какви хора са работили по неговото обслужване, както и наименованията на всички тези професии, каза специалистът по римска археология. Често строителството не било качествено и се налагало да се правят ремонти. И тогава недобросъвестни ползватели “пропускали” да си плащат таксите за ползване на акведукта.
А най-любопитното е, че кражби на вода е имало още в римската епоха, като управителят подробно описва как точно е ставало това. По-голяма част от римските водопроводи минавали под земята, за да може водата да е студена. За да си напояват нивите, земеделците пробивали акведукта, за да го свържат със своя тръба, която след това отново заравяли.
| Резервоарът на Никополис ад Иструм постоянно се пълнел с вода, затова жителите на града никога не оставали на сухо, твърди Иван Църов. Във всеки момент в него имало около 400 кубика вода, което означавало, че дори при временно спиране на акведукта – заради ремонт или повреда, градът за 2-3 дена можел да ползва тези запаси.
Водата била използвана за ежедневното функциониране на обществените бани и латрини (тоалетни), чешми и фонтани, както и за поддържане на хигиената и битовите нужди в домовете. Обикновено най-големите консуматори на животворната течност били баните. Като всеки град от онова време Никополис имал поне няколко обществени бани, каза Иван Църов. През 40-те години на миналия век покойният вече проф. Теофил Иванов проучил частично една баня в северните квартали на града. Върху стените на разкопаното помещение имало мраморна облицовка, завършваща с корниз. В тях били направени ниши, в които са стояли статуи. Отоплявало се е чрез хипокауст. Това е подподово отопление, при което подът на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища. Отоплявани били и стените му, допълва археологът.
За римляните банята била средищно място за обществения живот в града. Там обсъждали всичко – от политически въпроси, търговски взаимоотношения до обикновени клюки от ежедневието. В басейна минавал денят на заможните мъже, тъй като жените били ангажирани с домакинството. За да е пълно удоволствието, те разполагали и с масажисти. В началото баните били общи за мъжете и жените, но заради погазването на някои морални норми по-късно отделили помещенията=
Снимки: Интернет
|
Страница 1: [ първа] 1 2 3 4 5 [ »] [ последна (21)] |
|
|
ИЗБРАНО ОТ НОВИНИ
|
ПОСЛЕДНО КОМЕНТИРАНИ
|
|
]
_3410.jpg)
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар