Най-старата възстановена крепост в България отвори врати

С приключването на проекта за реставрация на  римската крепост на хълма Свети Спас над селото миналия месец, в Белчин вече има толкова много посетители, че първоначалните намерения Цари мали град  да има почивен ден са преосмислени и обектът работи през цялата седмица.

„Цари мали град”, е най-старата възстановена крепост в страната. Някога  тя се виждала от всички страни на Самоковското поле, но в наши дни, преди реставрацията  съществува по-скоро в народните предания.Нищо на обрасналия с гъста гора хълм не говорело за това важно за  римската империя фортификационно съоръжение. Античното име на крепостта не се знае.

Наричат я "Цари Мали град", защото с площта си от почти 10 дка може да се мери с известната крепост Царевец, намираща се във Велико Търново. Изграждането й е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.) Мястото й е избрано специално заради  възможността за наблюдение и защита на котловината. Възникналото селище е свързано с минералните извори, рудните залежи и като  стратегическото кръстовище на римските пътища между днешните Кюстендил, Сапарева баня, Самоков, Пловдив и София.

 Проучванията на хълма започват през 2007 г заради сигнали за иманярски набези, които рушат хълма. Дотогава всичко е покрито с гъста, непроходима гора. За месец археолозите разкриват югоизточната кула на крепостта. Става ясно, че тя е част от римска крепост с шест стражеви кули, а общата дължина на стената е близо 400 м.В резултат на проект по ОПРР на стойност  почти 6 млн. лева днес те са възстановени и по великолепен начин.

И не само това – оказва се, че хълмът Св. Спас е брънка от цяла броеница свети места, които опасват село Белчин. Храмове край някогашната военна цитадела свидетелстват за 1700 години християнство без прекъсване.Изключително впечатляващо е възстановяването на  напълно рухналата средновековната църква "Света Петка" -  национален паметник на художествената култура,  враснала в пазвата на хълма "Св. Спас" .В този вид тя е построена  е построена през ХVII век върху основи на друг храм от XIII-XIV век. В този период е констатиран засилен строеж на църкви - процес известен като създаване на т.нар."Софийската Света гора".

Храмът има изключителна художествена стойност. Изкуствоведите отнасят иконописната украса към различни епохи. Най-старите икони са от началото и средата на ХVІІ век, художествени образци, - наравно с най-добрите в страната от тази епоха. Състоянието на църквата през последното десетилетие на миналия век довежда  до рухването на покрива, част от стените й и до силното увреждане на църковния мебелиар. Това налага  цялостна реставрация на храма, като максимално се запази първообраза му и останките от оригинала.

В проучването, проектирането и изпълнението на комплекса са се  включили професори изследователи, изкуствоведи, музейни работници, специалисти архитекти, художници, реставратори, археолози. В близост до църквата е изградена и камбанария. В подножието и е етнографска музейна къща, в която  екскурзоводът  вдъхновено  разказва за  изключително интересната история на района, духа и добродетелите на хората от това място, което е било  твърдина на грамотност и християнска духовност.

Издигането от руините на крепостта "Цари мали град" и църковния архитектурен ансамбъл над Белчин е истинско предизвикателство към специалистите. Резултатът обаче е забележителен продукт на културния, еко- и поклонническия туризъм. Той обединява архитектурните ансамбли на средновековната църква "Света Петка" с музей, църквата "Свети първоапостоли Петър и Павел" в Белчин, фуникульора – модерната транспортна връзка между Белчин и крепостната корона на Свещения хълм, двете екопътеки, пътя до крепостта с паркинг, възстановената укрепителна система на "Цари мали град" с шестте крепостни отбранителни кули с музейна експозиция, култовия архитектурен ансамбъл с църква "Възнесение Господне", оброк "Свети Спас", детския атракцион с дървопластики и реплики на обсадни машини, въжения мост, художественото осветление.

До крепостта на върха на хълма се стига по няколко начина. Любителите на пешеходния туризъм могат да ползват две екопътеки. За тези, които не обичат да слизат от автомобилите си, има асфалтиран път. Но сигурно всички ще предпочетат да използват фуникульора - от прозорците на неговите кабини по време на изкачване и слизане  може да се наблюдава панорама към долината между планините Витоша и Рила. Готов е вече и въженият мост, който води от външния вход на крепостта до цитаделата й.

Растоянието от София до Белчин е малко над 50 км.- ако минете  през Железница. Но дори да изберете по- дългия път през Самоков, отиването до там си струва-  не само за да прекарате един или два дни в пълноценна почивка и преживявания. А  да се уверите, че е възможно и у нас  цивилизовано развитие на туризъм, който не  унижтожава района, а разработва качествено и професионално неговия потенциал.