Ще започна с едно може би излишно обяснение:

Концертната зала е вид обществен лукс. Сравнително скъпо съоръжение, което служи на хора с интереси като приятно и ефикасно място за гледане и слушане. Темата ме интересува, защото в България наличието на концертни зали показва реалната грижа за музикалното изкуство...

Ако приемем тезата, че интензивното развитие на музикалното изкуство в България се усеща след 1944 г., следва да си припомним, че за 60 години в страната ни са построени само шест  специализирани концертни зали, но всички те са с  твърде  компромисна акустика по японските стандарти.

Да си припомним „добрите” български зали: НДК – София и Варна;

Сливен и Добрич – като част от административен комплекс; Залите на музикалните училища в София и Плевен.

Зала „България” като комплекс е от 30-те години, при това не е довършен по замисъла на арх. Белковски. Например камерната зала е била предвидена за фоайе, а истинската камерна зала въобще не е построена...

 

Япония е прочута със своите зали. Но малцина знаят, че обновяването на японските зали започва само преди 28 години със „Симфони хол” в Осака.  През 2012 г. в Осака ще има двоен юбилей – 30 години „Осака симфони хол” и 50 години Софийски солисти. Това е идея на екипа на залата.

Снимките, които ви предлагам, са направени по време на турнето на „Софийски солисти” в Япония през есента на миналата година. Те могат да покажат интериор, красота, индивидуалност на залите. За съжаление, са безпомощни да предадат най-впечатляващото достойнство – акустиката на тези зали.

Залите в Япония са два типа:

·  Многофункционални /подобни на НДК/, където сцените за броени минути се преобразуват от концертна в оперна, театрална и или нещо друго.

·  Концертни – там всичко си е планирано само за концерти, но с изключително точно изчислена акустика и привлекателност.