Бай Ганьовци много, Алеко си нямаме...

Този път обаче за разнообразие новината беше в обратна посока – българин се оцапа в чужбина. Известен на някои футболист бе хванат да дращи с монета по стените на Колизеума в Рим. И понеже упрекваме чужденците, че тук забравят задръжките си, нека не подминаваме и какви ги вършим ние навън, нали така?

На пръв поглед деянието може дори да бъде похвалено – колко неграмотни българи има вече, а той човекът умее да пише! Оттук нататък обаче всичко е повече от диващина, независимо, че е вършена от сума човекоподобни преди това. А то показва и начин на мислене, който никак не е чужд на мнозина българи.

В Люксембургската градина в Париж се прехласвахме от цветя, дървеса, езера с патета и деца, които им даваха от кроасаните си. Разхождахме се сред цялата тази хубост, снимахме, дишахме... По някое време се сетихме, че имаме да ходим още. Тръгнахме към Обсерваторията и си отбелязахме, че пътьом трябва да намерим тоалетна. Тогава един от групата ни погледна учудено:

- Че за какво ви е тоалетна? Я какви хубави храсти има ей там...

- Абе, какво говориш?! – скастрихме го.

- Защо? – с невинен поглед възрази той. – Че аз оттам идвам...

Напоследък пътувам сравнително често в чужбина и мога да разкажа още подобни случаи, но едва ли има смисъл. Предполагам, че и вие сте видели какво ли не. Или поне в новините сте чували за изпълненията на наши сънародници – мургави и бледолики, просяци и депутати, бизнесмени от всякакъв калибър. Всички те са убедени, че другите хора по света са глупаци, които са измислили някакви си ненормални правила, че и ги спазват на всичкото отгоре. А за да тормозят гостите си, ги наказват с глоби. Не стига, че сме им отишли на крака да харчим пари при тях, ами не дават и да правим каквото ни харесва.

 Този възглед за живота и за свободата се насажда у нас години наред. Вече трето поколение бива възпитавано в ценностите на тарикатлъка, авантата, надцакването, неуважението към закона и към другите. Важното е да не те видят, да ги надхитриш, да изкараш глупаци онези, които спазват правилата.

Вече никой не пита учениците Бай Ганьо дали е класов или национален образ. Вече никой не ги пита дори дали са чели великата книга. Вече те питат учителя като е толкова умен, къде са му парите.

Сръбският афорист Милован Витезович беше казал, че идиоти имаме много, Достоевски ни липсва. За нас най-тъжното е, че нямаме нов Алеко Константинов, който да покаже на народа си, че този път не е добрият. Няма кой да възпита такъв човек. Уви...

Любомир Методиев, БНР