|
След две годишни неуспешни опити екипът на проф. Овчаров разкри входа на древния тракийски храм, за който се предполага, че е мавзолея на Орфей. През последните седмици археолозите дори се шегуваха, че щом не може да се намери врата, значи хората са се спускали от покрива. В светилището, където са имали достъп само избрани хора и местни велможи, се е влизало през подвижни дървени стълби.
Намерената врата е удивително малка за подобно съоръжение и това води до заключението, че става дума за мавзолей на почитан тракийски герой.
Свещената дейност в хероона, разположен около скалната пирамида е започнала през 15-11 в. пр.н.е. Там са положени мощите на обожествения тракийски цар, за когото археолозите се надяват, че е самият Орфей - особено след като се натъкнаха на ритуалната статуетка преди две седмици. Въпросният цар несъбмнено е бил е бил герой, почитан не само сред тракийските племена, за което говорят говорят многобройните находки от късно-бронзова керамика, донесена в светилището от Мала Азия, островите и Микена. Това е силен аргумент в полза на хипотезата, че светилището край Татул е на Орфей.
Първият каменен храм, изграден от красиви бели квадри е изграден през 4-3 в.пр.н.е . Открити са множество монети на последните тракийски царе Реметалк Първи и на Реметалк Втори , които са били сателити на римляните до 45-а година. Тогава Тракия напълно е загубила позиции и се е превърнала в римска провинция.
Храмовете в Севтополис, столицата на одрисите от 3 в.пр.н.е., не могат да съперничат с величието на находката на светилището до Татул защото там градежът е кирпичен, а край Татул е монументален. Проф . Овчаров е категоричен, че експедицията му открива архитектура, за която дори не е допускано, че е съществувала в Тракия. Подобен храм е голяма атракция в турския град Бергама.
Археолозите направиха първото си откритие на на каменно-зидания античен храм през миналата година като разкриха южната му фасада, което ги доведе до хипотезата, че под могилата ще се покаже средновековна църква. Никой обаче не е предполагал, че всъщност под пръстта се крият белокаменните зидове на храм, запазени до 6 м дълбочина.
Малките размери на новоткритата врата към светилището изумява археолозите. "При такава архитектура ние очаквахме една пищна фасада с колони, корнизи, архитрали. Нищо подобно - просто в една стена е избит този тесен вход! Но именно това променя изцяло нашата концепция за това какво е представлявал храмът", обяснява професорът.
"Ние до последно предполагахме, че това е класически храм, който предполага една фасада с колонади. Вместо това обаче виждаме малък вход. Това ни кара да мислим, че при тази великолепна архитектура този храм не е бил предназначен за всеки. Той е бил помещение само за избрани хора", казва археологът. Според него действително вече става дума за мавзолей - за сграда-хероон.
Хронологията на светилището, започнала столетия преди новата ера продължава през античността, елинистическата епоха, в римската е ремонтиран, после през 2-3 в. се появяват нови пристройки - трапезарията и трите помещения за обряди. Така се стига вече до края на 4-и началото на 5 век, когато е прието християнството. По-късно храмът и помещенията около него са били използвани и през Средновековието. По този начин си изяснихме хронологията на хероона", казва проф. Овчаров.
Под белия каменен под от времето на император Тиберий се очаква да бъдат разкрити помещения от елинистическата епоха. Прогнозите на Николай Овчаров са, че там ще се появят предмети, свързани с култа. Два фрагмента от теракота маска на Дионис и глава на хищна птица, бронзово краче от сатир бяха открити при разкопките през миналата година. Според Овчаров всяка държава би завидяла на България заради Свещения град на траките Перперикон и светилището край Татул. Загадките им тепърва ще бъде разбулвана.
|
]
1
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар