Повечето хора у нас и в чужбина свързват град Котел най-вече с великолепните котленски килими. Оригиналните домашни тъкани с преплетени геометрични фигури се произвеждат по стари технологии единствено тук, сред източните склонове на Стара планина. Познавачи твърдят, че те са достойни конкуренти на персийските и дори са по-качествени и устойчиви на времето от азиатските им “съперници”. Не случайно котленските килими, които и до днес се тъкат ръчно, се радват на много добър прием на световните пазари. Скитайки се по живописните улички на Котел, ще видите навсякъде преметнати през оградите вълнени килими, изпъстрени във всички нюанси на червено, зелено, жълто и други заимствани от природата на Балкана цветове.
\iБезспорно котленският килим е неотменна част от местния пейзаж. Но това, с което старопланинското градче приковава вниманието на пътешественика, е старинният му облик, недокоснат от превратностите на времето. В квартал Галата, разположен в старата част на града, са запазени около стотина къщи от епохата на българското Възраждане. Така че ако искате да се потопите в атмосферата на 19-ти век, непременно се разходете по тесните му улички. Въздухът тук е пропит с аромата на борова смола, на градински цветя и на дъб – материалът, от който са били изградени тукашните къщи. Повечето от тях са на два, или три ката, увенчани с яркочервени керемидени покриви, открояващи се на фона на синьото небе и на вечнозелените борове. Тук всяка къща нашепва спомена на някогашните й обитатели. Техните инициали, както и годината на строежа са изписани с каменни розетки на фасадата. Широките стрехи почти се допират над главите на минувачите. Изкачвайки се по стръмните улички на квартала, човек има чувството, че е попаднал в тесен, сенчест тунел, който отвежда в един друг, неподвластен на съвременния хаос свят.
\iПланинските градчета винаги успяват да ме впечатлят с историята си и духа на жителите. Донякъде го отдавам на начина на живот. Не бъхтиш от зори до мрак на полето, защото няма такова. Или пасеш животни и докато очите ти се реят по околните склонове мозъкът ти щрака, или се захващаш с търговия, занаяти, при което мозъкът отново ще не ще - щрака. Въпрос на оцеляване. Изумително е това малко градче колко видни български личности е създало - Георги Сава Раковски, Неофит Бозвели, д-р Петър Берон, Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Алеко Богориди, Стефан Богориди и други.
\iПрез лятото в Котел кипи приятно оживление. Тогава наброяващото около 7 хиляди жители градче буквално “набъбва” от туристи. Според Светла Радева от местния исторически музей, от началото на годината Котел е посрещнал над 40 хиляди гости – сред тях и много чужденци. Няколко хотела и къщи за гости в града и околностите му осигуряват добри условия за почивка. Сред местните туристически забележителности е Кьорпеевата къща, в която се помещава Етнографският музей, съдържащ богата сбирка с автентични носии и предмети от бита на нашите предци. В двора на музея често се събира пъстро множество от българи и чужденци, за да присъства на атрактивните възстановки на местни религиозни обреди или обичаи като Коледуване, Великден, котленска сватба и пр. Впрочем Котел е известен със своите фолклорни традиции, които ревностно се предават от поколение на поколение. Тук се намира Националното средно училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев” - едно от най-реномираните в страната. Тамбура, гъдулка, гайда, кавал, народно пеене и лютиерство са сред най-търсените специалности, преподавани в училището, чийто възпитаниците прославят България далеч зад граници.
\i Изкатерихме склона към училището и докато съзерцавахме гледката от високото, дочухме съвсем рокаджийски ритъм на барабани, който обаче съпровождаше изпълнение на народна музика. Прокраднахме се до входа на училището, където в една странична стаичка се вихреше квартет от кавал, гайда, йоника и барабани. Явно бяха ученици от горните класове, но свиреха с очевидно удоволствие, а резултатът беше страхотен джем-сешън. Такава музика не бях чувала. Модерна, и в същото време народна, зареждаща с енергия, караща те да се полюшваш в такт и да пляскаш. Не ни се тръгваше, както и на останалите момчета и момичета, притиснати до стената в стаичката.
\iНепременно се отбийте и в т.нар. Галатанско училище. В него е уредена уникална музейна експозиция, която показва цялостното развитие на килимарството в района – от обикновената черга до класическия котленски килим. Изложените автентични тъкани са на 150-200 години и все още греят с някогашните си багри. А в отделна зала се демонстрира тъкането на килими на прав стан.
“Котленските килими са сред най-реномираните в света, наред с персийските - казва Светла Радева –директор на Историческия музей в гр. Котел. - Отличителен белег за тях са цветовете – червено, синьо, зелено, жълто пр. , които и до днес се постигат чрез естествени багрила, както през в 18-19 век – Характерни са геометричните фигури, най-често триъгълникът във всичките му разновидности. И до днес тези килими се тъкат на ръка. Обикновено тъкачките не работят по предварителен образец, а се стремят да импровизират на момента, да вложат нещо ново, нещо свое. Затова всеки отделен образец е уникат и се отличава от останалите.” Навсякъде из стария град местните майсторки - тъкачки с гордост излагат сътворени от тях пъстроцветни губери, черги, килими и други ръчно изработени домашни тъкани. След кратък пазарлък от тях може да си закупите на добра цена красив спомен, който завинаги ще ви напомня за хубавите мигове прекарани в приютеното в пазвите на Балкана градче.
|
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар