|
Духът на Коледа има шоколадов вкус!
Това го знае всяко хлапе. Колкото и да ни е неприятно, че най хубавият християнски празник все повече се комерсиализира и се превръща в най-големият шопинг за годината, утехата донякаде е, че лошите новини имат вкусна страна. Безбройните коледни фигурки и играчки, изработени от шоколад,коледните опаковки с бонобони, вече са задължителната част от подаръците за празника, след който децата гледат малко замаяно от злоупотреба със сладкото вълшебство. А майките им - доста гузно към отражението на фигурата си в огледалото. Последните години добрите новини се увеличиха - шоколадът /натуралният/ е изключително полезен за сърцето, намалява кръвното налягане, стимулира мозъка и отлага стареенето му. На други му положителни ефекти, основният от които е да подобри подтиснатото ни настроение, сме свидетели и сами.
\iНе точно заради тези ползи, а главно заради удоволствието, шоколадът е част от магията на европейската Коледа. Празничните базари в Брюж и Виена, Страсбург и Нюрнберг са немислими без приказните шоколадови къщички, отрупани със сладкиши и бонбони и ухаещи на топлия горещ шоколад. Едно от най-осезателните усещания за това вероятно е в Белгия, производителка на може би най- вкусните шоколади света.
И по-специално в зимен Брюксел, където разходката в градския център постепенно заприличва на разходка в царството на приказките, в което Хензел и Гретел живеят в къща от сладкиши, бабата на Червената шапчица плете най-красивите дантели на света, а джуджетата на дядо Коледа за направили истински планини от бонбони и шоколади. Тук любителите на шоколад могат буквално да бъдат докарани до инфарктно състояние от коледно декорираните витрини на специализираните шоколатерии. Както подобава естествено, украсата - от елхите до топките - е направена от шоколад. Най-опасна и спираща дъха обаче е гледката на малките фонтани, поставени по витрините. Фонтани, от които изобилно блика... шоколад и подканя да бъде дегустиран.
\iСъчетанието на шоколад и коледно настроение вероятно е специалитетът на белгийската столица, който задължително трябва да се види. И разбира се да се опита на вкус!
Може би за това към забавните надписи, които белгициите печатат върху сувенирните тениски като : "Обичам Белгия, защото: хората са приятни, времето е слънчево, жените са хубави, няма безработица, политиците са коректни и се печелят добри пари." – трябва да добави задължително и още едно „защото правят такъв шоколад”.
\iЕвропейският вкус на шоколада всъщност няма кой знае колко дълга история, но тя е един от многото примери за това как европейската цивилизация успява да превърне достижения на чужди култури в нещо интимно свое, така че дори да бъде забравен техният произход. Шоколадът е един от многото гастрономически трофеи, които завладяването на Америка дало на Европа. Първите какаови зърна били донесени в Испания още от Колумб като куриоз, но действителното проникване на новия продукт на Стария континент станало през 20-те години на XVI век, след като войниците на генерал Кортес покорили Мексико и се завърнали в родината си. Според някои сведения последният император на ацтеките Монтесума II всеки ден пиел по 50 чаши, уверен, че това ще му даде чудодейна сила.
\iПрез XVI век шоколадът се радвал на изключителен интерес в испанския двор, откъдето бил пренесен в останалите части на Европа. Твърди се, че във Франция го опознали след 1615 г., когато Луи XIII се оженил за Ана Австрийска - дъщеря на Филип III Испански.Същото увлечение по-късно проявявала Мария Терезия и това силно дразнело нейния съпруг Луи XIV, който смятал, че шоколадът не е добра храна, защото не пълни добре стомаха. Важно е да се отбележи, че успехът на новия продукт се дължи и на факта, че бил смятан не само за храна, но и за лекарство. Според един френски източник от 1768 г. "големците го пиели понякога, старците - често, а народът - никога".
\iОт Франция към средата на XVII век шоколадът бил пренесен в Англия, но докато на континента все още го пиели чист или със захар, на Острова започнали да му добавят мляко, яйца и мадейра. Така започнало преосмислянето на новата напитка. Англичаните освен това високо оценили хранителните качества на шоколада и дълго време той бил препоръчван като част от дажбата на състезателните коне.
В началото на XIX век, след като вече била опознала шоколада, Европа се заела да го усъвършенства. През 1828 г. холандецът Ван Хутен успял да получи екстракт от какаово масло, с което шоколадът бил много по-качествен и приятен за ядене.
Следващото голямо събитие в шоколадовата индустрия бил млечният шоколад, изобретен от швейцареца Даниел Петерс през 1876 г. на базата на какао на прах и сухо мляко.
От този момент Швейцария се превърнала в емблема на световното шоколадено дело, вероятно заради качествата на швейцарското мляко и заради технологията, която в чисто цивилизационен смисъл винаги е била по-важна и по-могъща от суровината. \iТака шоколадът бил окончателно интегриран в европейската цивилизация и най-убедителен знак за това е въвеждането му във войнишките дажби в някои европейски армии в края на XIX век.
В края на 20 и началото на 21 век шоколадът е част от всекидневната ни малка дажба добро настроение, без която не минава нито един празник и почерпване. А на Коледа дажбата е без лимит. Защото какво е Коледа без парченце магия за щастие?
|
]
2
]
КОМЕНТАРИ
Напиши коментар